Г. П. Стаматов

Мнозина още си спомнят изправената му във войнишка стойка фигура: зиме с черен балтон и черна мека шапка, лете - непременно с бяло сако, отворено а ала Байрон риза, тъмносин панталон и бяла сламена шапка. При лошо време на лакътя е увиснал чадър. Най-често в едната ръка виси мрежа, в която отнася в къщи козунак или бисквити. Обикновено бе замислен, вглъбен в себе си. Очите му се губеха под гъстите вежди. Но когато се съсредоточаваха в някого - правеха дълбоки дисекции", съмнявяха се във всичко, търсеха тайни и истини. Съсредоточеността не му пречеше да бъде любезен с всеки срещнат познат. Ако не със закачка, с докосване на двата пръста до периферията на шапката си - любезно поздравяваше. Даже и децата! Изява на внимателно отношение към човека, признак на живо отношение към окръжаващия го свят! А външно изглеждаше мрачен, индиферентен, даже горд и надменен спрямо всичко наоколо. Рядко се разхождаше по улиците. Обикновено минаваше по тях, за да отиде при някой познат на разговор или до някои от столичните кафенета. През последните му години особено често той се задържаше в редакцията на „Вестник на жената“ или при Николай Лилиев в Народния театър.