Съвременната наша литературна критика твърде малко популяризира творчеството на Г. П. Стаматов. То остава почти неизвестно за по-младите поколения. Това положение е съвършено неестествено. Реа листичните и саркастични разкази на писателя имат не само литературноисторическо значение; със своята правдивост, художественост и дълбока човечност те и днес вълнуват читателя, будят в душата му благородни стремежи, любов към човека. Творчеството на Стаматов е обогатявало нашата литература с пленяващи по своята простота и изящество картини и образи от живота на българското общество за един сравнително дълъг период от време. В тези картини и образи доминират черните петна на действителността, те разкриват „адът“ на човешката душа, на човешката пошлост и нравствено падение, тъй характерни за едно общество, раздирано от непримирими противоречия по всички нишки на човешките проявления — от сферата на най-елементарните материални нужди, до най-фините чувства и духовни въжделения. Горчивото негодувание обаче, мъката за дълбокото противоречие между великите цели на човешкия живот и действителността, унижаваща човешкото достойнство, стоплят тези картини и образи. В тях звучи с голяма мощ и в разнообразни гами борбата между доброто и злото, между стремежите за щастие и силите, които превръщат живота в горчиви страдания и низ от падения, дълбока човешка болка, родена от голям хуманизъм. Нас ни пленяват както образите на уродливите, загубили напълно правото да се наричат човеци герои, така и образите на борещите се със своето пропадане и със слабостите си герои. Това е така, защото писателят винаги, при всички положения, се стреми да ни покаже действителността такава каквато е, без да я облича в своите субективни настроения. Художествената практика на Стаматов, естетическите принципи, върху които изгражда образите, макар да стоят в общото русло на българския критически реализъм, носят белезите на ярко подчертана оригиналност. Писателят се откроява измежду всички предходници и съвременници. Това не означава в никакъв случай, че той се е явил и оформил извън традицията и съвременното състояние на литературния процес. Творческото развитие на Стаматов е неразривно свързано до самия край на живота му с усвояване на положителни черти от майсторите на литературата, с непрекъснато учене. А известно е как високо ценят помощта, която той лично чрез поведението си и чрез творчеството си им е оказал, редица наши писатели, някои от които с гордост се наричат негови ученици.