Резюме
През последните години се забелязва както у нас, така и в чужбина нарастващ интерес към живота и творчеството на Григор Пърличев. За да се оцени по-добре приносът на този бележит представител на българската култура и на нашата възрожденска лите ратура по-специално, е необходимо да се издирят нови, не изследвани досега документални материали, които несъмнено хвърлят допълнителна светлина върху живота и творчеството му. В Българския исторически архив при Народната библиотека „Кирил и Методий" се намират много издирени писма, отнасящи се до Григор Пърличев. Така например във фонда братя Робеви намерихме писма, излезли изпод перото на самия литератор. Публикуваните по-долу писма представляват значителен интерес за разкриване неизвестни страници от биографията на Пърличев, тъй като обхващат периода, когато поетът следва в Атина и написва поемата „Арматолос“ („Сердар"). Пър личев описва подробно този случай, особено след като поемата му получава първата на града и най-вече разправиите, които е имал с комисията и отделни личности. От писмата се вижда, че гърците неохотно са дали първата награда на българския поет, но те са видели в негово лице истински талант и са били принудени да се примирят. Един от най-яростните противници и претенденти за първата награда бил профе сорът от Атинския университет Орфанидис. Въпреки несгодите поетът не престава да мисли за бъдещето и за творчеството си. Той има намерение да издаде поемата си с добавка - защита на „Арматолос", а също така да напише критика на „Свети Мина", т. е. на поемата на Орфанидис и други стихотворения, озаглавени „Разгаряне на музата ми“, „Възспоменания от последните мигове на младия поет!" Писмата до братя Робеви, писани от Григор Пърличев, хвърлят допълнителна светлина върху живота и творчеството на поета. Някои специалисти смятат, че Пърличев напуска Атина, след като научава за смъртта на братя Миладинови, без да се търси глав ната причина за напускане на гръцката столица.
Неизвестни писма на Григор Пърличев
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:134-137Брой страници4ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеПрез последните години се забелязва както у нас, така и в чужбина нарастващ интерес към живота и творчеството на Григор Пърличев. За да се оцени по-добре приносът на този бележит представител на българската култура и на нашата възрожденска лите ратура по-специално, е необходимо да се издирят нови, не изследвани досега документални материали, които несъмнено хвърлят допълнителна светлина върху живота и творчеството му. В Българския исторически архив при Народната библиотека „Кирил и Методий" се намират много издирени писма, отнасящи се до Григор Пърличев. Така например във фонда братя Робеви намерихме писма, излезли изпод перото на самия литератор. Публикуваните по-долу писма представляват значителен интерес за разкриване неизвестни страници от биографията на Пърличев, тъй като обхващат периода, когато поетът следва в Атина и написва поемата „Арматолос“ („Сердар"). Пър личев описва подробно този случай, особено след като поемата му получава първата на града и най-вече разправиите, които е имал с комисията и отделни личности. От писмата се вижда, че гърците неохотно са дали първата награда на българския поет, но те са видели в негово лице истински талант и са били принудени да се примирят. Един от най-яростните противници и претенденти за първата награда бил профе сорът от Атинския университет Орфанидис. Въпреки несгодите поетът не престава да мисли за бъдещето и за творчеството си. Той има намерение да издаде поемата си с добавка - защита на „Арматолос", а също така да напише критика на „Свети Мина", т. е. на поемата на Орфанидис и други стихотворения, озаглавени „Разгаряне на музата ми“, „Възспоменания от последните мигове на младия поет!" Писмата до братя Робеви, писани от Григор Пърличев, хвърлят допълнителна светлина върху живота и творчеството на поета. Някои специалисти смятат, че Пърличев напуска Атина, след като научава за смъртта на братя Миладинови, без да се търси глав ната причина за напускане на гръцката столица.