Георги Влахов

От писмата на видния културен и обществен деец К. Шапкарев, които се публикуват тук за първи път, се вижда неговата голяма просветна дейност. К. Шапкарев води неуморна борба за изграждане на просветни центрове в Македония както преди освобождението на България, така и след това. Той се бори за изграждане на бы гарско съзнание в тежка борба срещу гръцкото влияние, особено срещу гръцката патриаршия която е имала за цел да асимилира българите в Македония. Гръцката пропаганда, ръководена от цариградската патриаршия, пречеше на българските просветни дейци да създават български училища, за което бяха арестувани видните дейци, два мата братя от Струга -Миладинови. Но въпреки тяхната борба, която се водеше в Македо ния, българският елемент успя да преодолее всички трудности за създаване културни центров, както например в Охрид, Битоля, Струга и други градове. Със създаването на такива културни центрове бе формирано българско съзнание и ликвидирана асимилационната линия, която про веждаше фанариотската пропаганда спрямо българския народ както преди, така и след Осво бождението. Не е случайно,че много видни възрожденци знаят гръцки език, за да служат на цър квата и в търговията, което ебило необходимо през турското робство. Тук трябва да се подчер тае, че цариградската патриаршия беше проводник на османската политика на Балканите, за да може да поддържа едно равновесие между народите на Османската империя, и най-вече се страхуваше от една революционна ситуация на Балканския полуостров, така че турската държава гледаше да изтощи славянския елемент, защото гледаше на славяните с презрение и опасение от многобройния етнически елемент, което водеше към опасност за Турската империя. Турската им перия се намираше под две остриета - едно от Запад, а друго от Изток: Руската империя, която имаше за цел да освободи православните християни от петвековното робство, а, от друга стра на - Западът, който гледаше на турската държава като на икономически плацдарм спрямо Турция. Турското правителство освен това бе принудено да направи някои реформи спрямо поро бените християни, при което се давало възможност на славянските народи на Балканския полу остров да имат училища в рамките на турската държава. Един от ревностните просветители бе и К. Шапкарев, роден на 1 февруари 1834 г. в гр. Охрид, български възрожденец, ревносте събирач и издател на фолклорни и етнографски материали. Също така трябва да се спомене за неговата лична борба срещу цариградската патриаршия и османското владичество. Неговата обширна кореспонденция от личния му живот е адресирана до видните братя Робеви от Охрид, които имат голям принос за Българското възраждане в Македония, тъй като братя Робеви раз полагат с големи материални средства за поддръжка на просветни центрове в Македония: в Охрид, Битоля, Струга и други градове.