Шивачев

И досега името на този български писател стои в съзнанието на читателя обкръжено с романтичен ореол. По-старите са го позабравили, по-младите знаят малко за него. Но красивият му приключенски живот и развълнуваното му свежо творчество продължават да будят спомена за една малка бляскава звезда на нашия литературен небосклон, угаснала, преди да разгори своя ярък пламенен светлик. Обикновено писателят остава да живее с творческото си дело, чрез своите произведения. Но Шивачев живее не само с книгите си - неговият жизнен път и личната му съдба привличат и до днес интерес и любопитство, вълнуват с драматичните си перипетии, разгарят благородни чувства и страст към големи и смели дела. Кой знае! Може би сега, ако беше оцелял, в солидната си възраст от седем десетилетия писателят щеше да се усмихва снизходително на преживяното, да прелиства своите книги с критичния поглед на големите си кафяви очи, да се радва на признание и слава. И все пак не мога да си представя Шивачев стар, улегнал и самодоволен. Той е от онези личности, които съдбата изстрелва като ракети - да прелетят, да осветят пътя си и да изчезнат. Живот-миг, животсветкавица. Макар жесток и мъчителен, неговият край някакси логично завършва един жизнен цикъл, обречен на трагична развръзка още от своето начало. Така писателят остана в нашето съзнание завинаги млад и завинаги проникнат от онзи „дух свободен, дух за борба“, който още от Ботев та до наши дни разпалва благороден гняв в сърцата и който е най-скъпото ни национално достояние. Роден в Плевен през 1902 г. в семейството на патриотичен офицер, у когото живеят още духът и традициите на Възраждането, малкият Борис следва преселен ческия път на семейството: от Плевен - в Ловеч, от Ловеч - в Ямбол, от Ям бол - отново в Ловеч. Това са години на изпитания за целия български народБалканската и Междусъюзническата война, непосредствено след това - Пър вата световна война. И в тези сурови паметни години будното дете търси истината, живее с болките и грижите на семейството и на народа. В своя „Опит за автобиография", писан вече в зряла възраст, Шивачев изповядва: „По време Балканската война, когато баща ми беше на фронта, страхувах се много да него загубя. Молех се на бога да го запази. Ала моите молитви като че ли не ме успо кояваха. Всеки ден гинеха толкова добри хора. Ако имаше бог, нима той би до пуснал подобно убийство. И ето, аз възнегодувах против него. Моята детска съвест се беше разбунтувала. Аз бях станал безбожник.

В една своя статия за литературното наследство на Борис Шивачев непосредствено след неговата смърт Д. Б. Митов беше споменал между известните му произведения и една пиеса: „Един том разкази „Сребърната река“, една студия „Стара и нова Турция“, рома нът „Изобретателят“, „Писма от Южна Америка", недовършена комедия, скици за други романи - това е всичко, което той ни остави." Оттогава, от 1932 г., когато в „Литературен глас" бе направено това съобщение, та до ден днешен, не са изнасяни каквито и да било подробности за тази „недовършена комедия", нито пък е публикувана каквато и да е част от нея. В многобройните публикации след смъртта на писателя никой от неговите приятели и познавачи на творческото му дело не е споменавал нищо повече за тази не известна творба. Едва през лятото на 1974 г. при едно мое посещение у сестрата на писателя Вера Шивачева успяхме да открием в семейните архиви една тъничка ученическа тетрадка с бежови корици, на първата стра ница на която с ръката на Борис е написано заглавието „Дружество с ограничена отго ворност. Комедия в четири действия". И тъй неизвестната комедия е вече известна. За съжаление замислената като четириактова пиеса енаписана наполовина - само първите две действия. Това налага твърде голяма условност при идейната и особено при Литературно-естетическата оценка и характеристика на произведението, при анализа на неговите достойнства и слаби страни. Без съмнение обаче тази находка има качеството на откритие, което достоверно допълва представата за разностранните творчески амбиции на писателя и за неуморния му стремеж да пробва различни литературни жанрове за ху дожествен изказ. Комедията „Дружество с ограничена отговорност е с български сюжет, предмет на сценично изображение са нравите в буржоазното общество в столицата през тридесетте години на века. Нейни герои са един милионер на пределна възраст и неговите близки, вплетени в безпощаден конфликт помежду си за спечелване сърцето на вуйчото-милионер, а оттук и на парите му. На тази конфликтна основа авторът е заплел остри драматични ситуации, направил е ефектна обрисовка на герои и взаимоотношения в едно общество, построено върху законите на егоизма и користта. Произведението е изградено върху жизнено достоверен материал, комедийния персонаж е взет от натура, по всяка вероятност от семействата на близки хора. Макар и в комедиен план, и тук, както във всички произведения на Шивачев, се третира сериозна нравствена проблематика. Показан е образът на една действителност, в който достовер ното се определя не толкова от битовото правдоподобие, колкото от вътрешната същност на изобразяваните герои и явления. Авторът извежда героите вън от техните битови пре дели, осветлява ги отвътре с парещия пламък на критичната си мисъл, разкрива тях ната пошлост и нищожество.