Никола Вапцаров

Поезията на Вапцаров е навлязла отдавна в живота ни, станала неделима част от духовния свят на нашия съвременник. И то не само нас. Петнадесет години как Вапцаровата песен обикаля света и през това време нейният създател се нареди между най-големите поети на нашата съвременност. Вапцаровата поезия днес е национална гордост за нашата литература. Тя разнесе по цял свят поетичния глас на нашия народ, задушевния, задъхан и същевременно мъжествено-твърд глас на нашата работническа класа, вчепкала се в предсмъртен двубой със стария умиращ свят. В какво се състои силата на Вапцаровата поезия? Стара истина е, че толкоз по-трайно място ще си осигури в бъдещето всеки художник, колкото по-дълбоко съумее да проникне в своята съвременност, толкова по-голяма дълговечност пред потомците ще си извоюва оня поет, който успее с пълни шепи да загребе в душата на своя съвременник. А всяка епоха си има свои проблеми и всяка поезия решава проблемите на своята епоха.

Статията ми носи това заглавие, а не да кажем заглавието „Втората световна война в някои лирически творби“, понеже събитията, потикнали гражданската доблест на нашите поети Младен Исаев, Никола Вапцаров, Богомил Райнов, Христо Радевски и Александър Геров, намерили място в книгите им „Човешка песен“, „Моторни песни“, „Стихотворения", „Въздух недостигаше“ и „Ние-хората", се ограничават с подготовката и началото на войната, избухнала на 1 септември 1939 година. Неколцина от споменатите автори продължиха да пишат за войната и по-късно, а Младен Исаев особено плодовито се откликна на нейния последен етап - Отечествената война. Предмет на моето изследване ще бъде обаче само посоченият вече ограничен период. Това правя не заради практическо удобство. Стихотворенията, писани в подготвителния етап на войната и през тревожните дни на самата война и издадени тогава, или писани тогава и издадени по-късно поради цензурни съображения, са войници от един и същ полк, обединени са не само тематично, но и по сродността на преживяванията и мечтите, на мъката и мъжеството, извикали ги на живот.

Духовната сила на литературата ни, отдалечена по време от днешния живот, е събрана в творчеството на Ботев и Вазов, на Пенчо П. Славейков и Яворов, на Елин Пелин и Алеко Константинов, а по-късно - създаденото от Смирненски и Вапцаров. В произведенията на тия писатели, наред с които, разбира се, бихме могли да поставим още немалко имена, намираме идеалите на епохата, характерните ни национални черти. Всеки от тях с неумолимата страстност на гражданин и творец се стремял към значителните проблеми на времето, търсил е характерното в националната ни психика и е създавал големи естетически обобще ния. В силните като мълния революционни песни на Ботев са въплътени ония идеи, които изразяват напредничавата устременост на епохата, възможностите на бъдещето. В голяма част творби на Пенчо П. Славейков, за да не се спираме на поезията на Вазов или на Яворов, е възпят с чистата, възторжена радост на художника, народният ни живот. Славейков нямаше прогресивния светоглед на Ботев, но в неговите своеобразни видения на историята на родния край" прозират и поезията и прозата на живота ни, възсъздадени на места с трезва, борческа граж данственост. В творбите на няколко поколения белетристи - от Иван Вазов до Йордан Йовков - се оглеждат както големите движения - националната ни революция, борбите на селячеството, войните - така И отличителните етично-духовни черти на народа.

С блестящето си поетично творчество и с целия си живот, отдаден до последна капка кръв в служба на народа, в пантеона на българската поезия влязоха най-млади българските революционни поети Ботев, Смирненски и Вапцаров. Затова всяка нова подробност от техния героичен живот, всяка новооткрита страница от тяхното творчество извиква жив интерес сред читателите. Във връзка с 15-годишнината от смъртта на Никола Вапцаров сп. „Септември" отпечата неговата непубликувана досега пиеса „Когато вълната бучи". Ръкописът на пиесата се съхранява в музея „Никола Вапцаров" - София. И, разбира се, основателно сред чиателите ще изникнат редица въпроси: къде е била досега тази пиеса, кога е написана, защо досега не е публикувана, защо не е поставена на сцената на някой театър и т. н.