раздвоеният

Интересът към живота, личността и творчеството на П. К. Яворов от негово време до днес е претърпял дълга еволюция. В ис тините за поета и оценките за него своеоб разно се пречупват вълненията и тревогите, нравствените норми и естетическите разбирания на времената и поколенията. Преоткриването на поет от ранга на Яворов е достояние и задължение на всяко поколение, то епроцес, неразривно свързан с живота на нацията, с нейното народностно самопознание и самочувствие. В този смисъл нашата съвременност като че беше изпаднала в дълг към Яворов. Трябваше да дойде и да отзвучи стогодишнината на поета, за да си дадем сметка, че едошло времето за един нов прочит на Яворовото творчество, за един пречистен поглед към трагичната му човешка участ. И макар че научните сесии и чествувания са едно, а пътят в осмисля нето и преоткриването на един творец - друго, стогодишнината на Яворов се оказа богато ознаменувана с немалко постижения във всеобхватното разглеждане и тълкуване на личността и творчеството му. Тук имам пред вид както конкретните изследвания върху Яворовата проблематика (Ст. Илиев, П. Данчев, Н. Гайдаров и др.), така и по-общите, свързани с нарасналия интерес към пробле мите на символизма и модернизма у нас. Съвременният литературен момент се оказа назрял и благоприятен, за да предизвика необходимия диалектически скок в идейноестетическите оценки и разбирането на всестранното Яворово дарование. В очертанията на тези насоки и тенденции сборникът „Яворов - раздвоеният и единният" заема от крояващо се място. Обединил в съдържа нието си статиите, прочетени като доклади на научните сесии в София и Чирпан през януари на 1978 г., със своята проблематика и стремеж към всеобхватност сборникът е придобил характер на своеобразна моногра графия. Големи са основанията на неговия съставител Стоян Илиев да го нарече „етапен в областта на яворовознанието". На първо място това е така, защото сборникът до голяма степен отразява равнището на нашата съвременна литературно-историческа и литературнотеоретическа мисъл, в него е отразен диалогът между няколко поколения литератори по един от значимите и постоянни проблеми на литературното ни развитие - проблемът за явлението Яворов в българската литература, за мястото му в литературния процес и социалното битие на нацията, за измеренията на неговата творческа и житейска драма; той е обединил опита върху основата на тези в известен смисъл частни въпроси, да се направят основни заключения и изводи, отнасящи се до същностни и характерологични черти с по-голям литературно-исторически и естетически обсег; налице е стремежът фактите и явленията да се обясняват, а не да се заклеймяват от позициите на предпоставени тези, да се търси тяхното историческо обяснение върху базата на качествено нов методологически подход. Историческият опит на нашето литерату рознание показа, че оценката и преоценката на Яворовото творчество не може да се осъ ществи без връщането към Ботевата традиция. Проблемът за Ботевото начало присъст вува в голяма част от изследванията в сборника. Неслучайно върху концептуалното отношение Ботев - Яворов са изградили статиите си представителите на академичната мисъл, чийто изследователски труд е бил насочен към преоценка и размисъл върху негативното и позитивното, върху постигнатото и дължимото в оценките на тази връзка и отношение. Новото тук не е в сравнението и противопоставянето, а в опита да се открият измеренията на духовното родство, да се очертаят особеностите на характерологичното и народопсихологичното в неговите сгъ стени индивидуални вибрации в изявите и съдбата на творческата личност; в опита да се проследят художествените превъплъще ния на заложеното революционно и творческо начало.