панорама

В края на 1961 г. излезе „панорама" на съвременните литератури в света, твърде луксозно издадена в Париж на френски език от познатата издателска къща Ашет. Книгата е включена в една поредица, озаглавена „Из света", под редакцията на Жан-Клод Ибер, с предговор от известния френски есеист Роже Кайуа, директор на отдела за литеparvoa и изкуство при ЮНЕСКО. „Съвременните литератури в света" е колективно дело, осъществено със сътрудничеството на двадесет и един писатели, между които фигурират имената на изтькнати френски критици и познавачи на чуждите литератури.

Съвременната ни литературна наука и критика вече изтъква дейци, които по значение на творческите си резултати не само се изравняват с обективната стойност на достигнатото в миналото от найзначителните наши литературни критици и историци, но сочат и едно по-високо, качествено ново идейно-естетическо развитие. Сред тях с вярно естетическо чувство и проникновеност на изследователския си талант изпъква Пантелей Зарев. Първият том от неговия нов труд „Панорама на българската литература" е начало на забележително явление в съвременната ни литературна наука. В него ярко се изявяват особеностите на метода и стила на Зарев като литературен критик и историк и изпъква убедително големият му принос в изграждането на марксическа, научна история на българската литература, ин- терпретираща литературния процес в не говата сложност и противоречивост, с оглед вътрешните му естетически зако номерности.

Тя излиза вече в продължение на осем години и нейното присъствие в нашия съ временен литературен живот се приема като необходимост. Нещо повече - всеки следващ том или част бяха очаквани и се очакват с нетърпение и желание да се за познаем с оценките и съжденията на един от малкото наши литературни критици и историци, дръзнал да обхване близо 150- годишен период от развитието на новата българска литература. През последните 10- 15 г., освободен сякаш от някаква невидима сковаваща го сила, П. Зарев разкри своята неподозирана работоспособност. Той с ме тодично търпение оформя фрагмент след фрагмент от своето голямо цветно пано на българската литература - като се започне от П. Р. Славейков, та чак до наши дни. И се заредиха един след друг томовете на неговата „Панорама на българската литература". Не само като проява на изключителен творчески акт, но и като активно съпреживяване и израз на ясна идейно-естетическа и съв временна гражданска позиция на творец- комунист. През последното петдесетилетие малцина у нас са се осмелявали да започнат такова непосилно за един творец дело. Боян Пенев има амбицията да напише подробна история на българската литература и започна свои те изследвания още от дамаскинарите и Иосиф Брадати, за да стигне в четирите си тома едва до Хр. Ботев. Преждевременната смърт прекъсна едно колосално по своя замисъл дело. Редица статии и изследвания, посветени на литературата от началото на века, а така също и намерените в архива му ръко- писи свидетелствуват, че той е имал наме рение да включи в своята „История..." и съвременните нему поети и писатели, както и съществени страни от културния и лите- ратурния живот по това време („Българската интелигенция“, „Литературата около „Бъл гаран“, „Увод в българската литература след Освобождението", статии за А. Кон- стантинов, Пенчо Славейков, П. К. Яворов и др. са доказателство за намеренията на Б. Пенев да продължи своята „История..."). 152 Известно Б. Пенев бе е, че повече нСТО рик, търпелив изследовател на литерату рата, на зараждането и развитието на реди от нейните жанрове, като в много отношения стига и до един стихиен исторически ма териализъм в разглеждането на обществе ните явления и отношения. Неговите оценки в някои случаи бяха пристрастни, особен по отношение на съвременниците му, неза висимо от редица ярки интерпретации. To бе темпераментен литературен критик, с изтънчен вкус и изисквания за европейски измерения при оценката на българската литература. Б. Пенев се стремеше към до цялостно обхващане на културния и литера турен процес, към обособяване на един жа Модел на литературната ни история. В случая творческото дело на Б. Пене ни интересува само във връзка с неговия голям опит да се напише една разгърната история на новата българска литература, то повече като подход и модел, като израз на творческа смелост. Примерът на Б. Пе нев бе не само заразяващ, но и задължаваш. всеки следващ изследовател в областта на художествената литература. След него вторият голям по своя замисы труд принадлежи на един от нашите най темпераментни литературни критици Георги Цанев. Неговите „Страници от историята на българската литература“, замислени в четири големи тома, са вече пред своето завършване. Г. Цанев някак по-късно премина към раз гърнатата литературна история, за да докаже сякаш, че литературният историк освен ши рока осведоменост, богата ерудиция и исто рическо мислене трябва да притежава и верен естетически вкус, рядката дарба да открива и утвърждава страстно нови таланти Своето чутьо към художествената творба Г. Цанев бе защитил в многобройни рецен зии и проблемни статии от 20-те и 30-те го дини, когато бе един от най-активните съ трудници на литературния печат и редактор на богатото и интересно сп. „Изкуство критика". Участвувал непосредствено в ли тературния живот в продължение на десе тилетия, Г. Цанев постепенно набираше дистанция, за да стигне до последного че тиритомно издание на своите „Страници... (от печат са излезли вече три солидни тома. всеки от които има свое характерно заглавие), където е събран и анализиран огромен фак тически и художествен материал, обхванати са всички най-важни периоди от развитието на новата българска литература след Осво бождението.

След философския романтизъм и Хегел свикнаха да противопоставят епоса на критиката, в развитието на аналитичното съзнание в по-новите времена да виждат отрицание на епическата цялост и неразчлененост на погледа света и нещата в него. Но днес трябва да признаем, че само недостатъчно развитото, елементарното, самодоволното критическо съзнание не носи дълбоко в себе си непоносимата болка от разкъсването, от разпадането на синкретич ния дух, от загубването на едрите баладични очертания на нещата, хората и събитията, за сметка на навлизането в техния микрокосмос, в реалните им безбожествени измерения, в техните делнични очертания. изВ известен смисъл на специализираната критика върху художествения текст и писателските фигури, върху цялостния развой на литературните форми идвижения може да се погледне като на последен и краен продукт от разпа дането на синкретичния дух и цялостното митологично съзнание. Ако за прозата на древните казват, че философия и поезия свободно и естествено братски съжителствуват в нея, то в течение на хилядолетно развитие се върви към та кова специализиране на разните видове повествование, че появата на епиче ско по дух съчинение (от рода на „Записките“ на 3. Стоянов например) глежда като чудо, като знак на отминало и отминаващо време, сложна комби нация на невероятни стечения в историята и живота на един народ. Казват, че на това развитие, на този прогрес и обособяване на разните видове проза може да се погледне по два различни и равностойни начина: като упадък или като задълбочаване, което компенсира загубите. Така или иначе по пътя на прогресивното развитие напред и все напред се зароди и разви огромен и важен дял на прозата - прозата с идеологически характер и аналитични похвати, критическата проза. Че загубите и болките на критическото съзнание по пътя на този прогрес на формите на човешко мислене не са малки, че те не са за пренебрегване, че критическата проза като „най-умна" част от човешката проза трябва да има пълна представа за своите граници и възможности, личи от нейното съдържание и структура, от нейните амбиции и провали, от живите рани по нейната история. Отрицание на синкретичния епически дух, голямата критическа проза сама непрекъснато търси и се стреми към един парадокс - към критически епос Във всеки случай най-големите и амбициозни критически построения в исто рията и наше време носят много от духа и съставките на епическата проза: стройна и цялостна картина за света; търсене на едрите очертания на фигури ипроизведения, което създава един непоклатим релеф, където всяко нещо 22 е на своето място; установена и ясна йерархия на стойностите в една цялостна иширока панорама на еволюцията. Само че сега всичко това става в една „втора действителност“, литературната реалност, в която боговете са убити, а нещата се слепват и свързват от разума. С други думи казано, стремежът на самия критически дух към цялостна епична картина на литературната еволюция, след като сам той е последният зрял плод от нейното разпадане - ето лишно доказателство за неумиращия и целебен дух на епоса.

Неотдавна се появи учебникът „История на чешката литература", част първа, дело на Иван Павлов и Величко Тодоров. За първи път у нас излиза самостоятелна история на отделна славянска литература (досега са изследвани някои периоди на руската литература, добре известни са бъл гарските общи трудове по история на славянските литератури). В учебника е представено оформя нето и развитието на чешката литература в пе риода от нейното възникване до края на Първата световна война. Огромният по обем материал е групиран в три основни раздела. Всеки от тях всестранно и изчерпателно изгражда сложната, многостранна картина на чешката литература в отделни етапи от нейния развой. В това изобилие от писатели, творби, теми, проблеми, характери двамата автори са успели да синтезират и характе ризират най-важните същностни черти на чешката литература. В учебника се откриват мнения и постановки, свидетелствуващи за съществуване то на национални исторически школи. По този начин Ив. Павлов и В. Тодоров се стремят да се до ближат до научната истина в трудовете на чешки, словашки и български учени. Текстът на учебника •изграден върху основата на марксисткото лите ратурознание. Първият раздел от „История на чешката ли тература" е посветен на старата чешка литерату ра. Материалът е подреден според утвърдената чешка литературна периодизация за този период. Състоянието на литературата по чешките земи е представено в тясна връзка с техния общественоисторически развой. Всъщност навсякъде в учеб ника е потърсена обусловеността на литературата от обществено-историческия развой на чешката държава. В първия раздел са проследени промени те в художественото изобразяване на действител ността, развитието на жанровете, оформянето на чешката литература като самобитно явление. „Старата чешка литература" разкрива състояние то на литературния живот по чешките земи в пе риода от втората половина на IX век до средата на XVIII век. За да се разбере същността на зараждането на чешката литература, е нужно да се знаят значението и тенденциите на обществено-полити ческата история на Велика Моравия и Чешкото кралство. Централно място в раздела с отделено на Моравската мисия на Кирил и Методий, чиито етапи са очертани според паралели със славянския свят, с нашата история и литература, както и с кул турно-историческото европейско развитие. Така се обясняват, допълват някои типологични кон такти, близки отношения между отделните литератури. Разказвайки подробно за Моравската ми сия, Ив. Павлов и В. Тодоров определят и основ ните насоки на кирило-методиевската традиция в чешката литература. Те засягат спорния въпрос, предизвикал различни научни хипотези, за културно-историческата приемственост между Велика Моравия и чешките земи. Разглеждат симбиозата между славянската и латинската писменост, първите чешки писменни паметници (Киевски листи, Пражки глаголически фрагменти), появата на пър вия чешки авторизиран текст -Чешката хроника на Козма. Двамата автори проследяват създа ването на народностните чешки постични традиции през XII и XII век, подлагат на сравнителен анализ чешкия вариант на Александрията и т. нар. Далимилова хроника, с който доказват новите творчески възможности на чешката литература. Проследяват и развитието на чешкия театър и сатира през XIII и XIV в., спират се върху пробле мите на театралния диалог и др. Съществено мяс то те отделят на разцвета на културата и литературата, настъпил по времето на Карл IV. Изясня ват същността на хуситството и хуситската лите ратура, дейността и значението на Ян Амос Коменски, както и барока в чешката литература и театър.