700-годишнина на боянските стенописи. Встъпително слово на научната сесия, състояла се на 8. XI. 1960 г.

Както се вижда от заплануваните мероприятия и от самия дневен ред на настоящата научна сесия, значението, което се отдава на юбилейната година в чест на 700-годишнината на боянските стенописи, е голямо, И това е напълно понятно. Както всички набелязани мероприятия, така и научната сесия със своя богат и важен дневен ред поставят пред всички нас редица извънредно сложни и крайно навременни вспроси. Това ще се види от самото съдържание на докладите. Тук ще си позволя да се спра няколко думи върху значението на нашата сесия и изобщо на юбилейното чествуване на 700-годишнината на боянските стенописи. C Цялото чествуване и особено научната сесия имат задача да изяснят Някои въпроси от общоидеологическо и политическо значение. Към тях спада преди всичко въпросът за някогашното и сегашното наше отношение към византийското културно наследство и по-специално към византийското изкуство от времето преди и след боянските стенописи. Тук могат да бъдат направени две съществени грешки - едната от космополитично и национално-нихилистично естество, другата от националистично-шовинистично естество. Имало е, има и досега историци, археолози, изкуствоведи, които твърдят, че боянските стенописи и изобщо тогавашната наша живопис са имали по същество византийски характер, развивали са се по пътя, по който се е развивало тогавашното изкуство на Византийската империя. Доколкото някои от тези автори са принудени да говорят за известна самобитност, оригиналност, специфичен народностен характер на нашето изкуство, а по-специално на боянските стенописи, те все пак правят това като допълнителни уговорки. По тоя начин те по съ щество подценяват всичко, което нашият народ и художници са принесли в общата съкровищница на тогавашното и по-късното изобразително изкуство и изобщо на тогавашната и по-късна култура. Както и да се мотивират подобни възгледи, каквито и доказателства да се издирват в тяхна защита, остава фактът, че те в същност означават отрицание и подценяване на творческата самобитност и ценност на нашето родно изкуство и по-специално на боянските стенописи. От съдържанието почти на всички доклади, както и от филма, който ще видим, ще имаме възможност да се убедим, че подобен възглед е неправилен и не може да бъде приет като ръководно методологично начало при по-нататъшни наши исторически и специално-естетични изследвания и преценки на родното ни художествено наследство и по-специално на боянските стенописи.