Литературна анкета с Илия Волен

Понякога е необходим по-продължителен период на контакти, за да се разкрие в дълбочина една творческа фигура. Проведените разговори с Илия Волен в известна степен дават възможност за навлизане в мисловния свят на писателя, разкриват отделни моменти от житейската му съдба, отразяват спомени за негови съвременници, очертават етапите на неговите творчески изяви - от първите опити на страниците на в. „Ведрина“ под вещия поглед на кръстника" - Антон Страшимиров, - до участието му в сложното по отношение на естетическия развой на литературата ни тридесетилетие, както и по-сетнешното му активно участие в оформяне облика и обогатяване тематиката на следдевето септемврийската проза. Беседите ни с Илия Волен бяха записвани на магнитофон, от който бе изготвен пълният текст. Стремежът беше да се съхрани автентичният диалог със спонтанните реплики, с възклицанията и реакциите. Отивах при него с набе лязани въпроси, но твърде често разговорът ни излизаше от тази сфера и прие маше ненадейни и интересни насоки. Това са и особеностите на непосредствения диалог, в който възникват нови и нови асоциации, а предварително подготве ните въпроси само насочват мисълта. В този диалог се разкриваше личността твореца и човека Илия Волен в движение. на - Другарю Волен, как избрахте псевдонима си? - Това е една малко сантиментална история. От малък обичах музиката и щом засвиреше някъде - веднага заставах до музикантите. Много обичах да слушам странниците - те обикаляха селата и пееха тъжни песни. Имаше едно момченце, беше сляпо, но чудно свиреше на флейта - и се казваше Илийчо. Хареса ми името му. А „Волен“ е звучно, поетично. И Александър Балабанов в рецензията си за „Кръстци“ в „Литературен глас" писа, че има нещо волно в мечтите на героите и на автора, нещо силно, свободно. По-късно реших, че Илийчо не е много сериозно. И реших да се свие до Ил. Волен. Дадох на Д. Б. Митов един разказ и той пръв го помести с Ил. Волен. Така си и остана. - Кога за първи път се подписвате с този псевдоним? - През 1926 г. в сп. „Копнежи“. И после във „Ведрина" го затвърдих. - Какво е било отношението на Антон Страшимиров към псевдонима Ви? - Ни хубаво, ни лошо. Просто го приемаше. Дори когато Спас Кралевски бил при него за свой разказ, аз също вече бях изпратил, Страшимиров му казал - „четох разказа на Ваньо Волен“, просто е сгрешил, дори не е обърнал внимание на псевдонима.