Румяна Дамянова

Делото на Братя Миладинови - едни от първите апостоли на зараждащото се национално съзнание на българския народ - възбужда повече от век трайния интерес на много поколения изследователи. Величие в героичен живот и в трагич на смърт - сякаш националната съдба на народа ни през епохата на Възражда нето не познава други определения. Народната памет е съхранила образите на двамата братя в легенди. Днес от дистанцията на времето техният апостолски живот и ярката им патриотична и народокултурна дейност придобиват нови измерения, изпъкват в мащаби, многообхватни по дълбочина и общочовешко звучене. Многостранна е тяхната дейност - дългогодишна учителска съдба, борба за установяване на български език и надмогване на елинистичните стремежи, активно присъствие в обществено-политическия живот, поддържане контакти с видни руски учени и общественици и подхранване интереса им към българската история и култура, поетичното наследство на Константин Миладинов - с неголям обем, но дълбоко по чувство и художествено внушение. Свод на целия живот на Миладинови е сборникът „Български народни песни, собрани од братя Миладиновци, Димитрия и Константина и издани од Констан тина", излязъл в Загреб през 1861 г. и посветен на Йосиф Щросмайер. В него е отразена духовната култура на народа, в подбора на песните проличава верен естетически усет, задълбочено културноисторическо и поетическо вглеждане в песенното творчество, видено от Миладиновци като процес, отразяващ бита н духовното развитие на българина. В извънредно интересния предговор към сбор ника са разкрити социалните функции на народното творчество и е оставена за поколенията най-вярната му и вдъхновена оценка: „Народните песни са пока залька на степенот од умственото развитие од народот и огледало на неговиот живот. Народот в песни изливат чувствата си, в них увековечит животот му давнешните му подвиги, в них находвит душевна храна и развлечение, затова в жальба и радост, на сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везаньев преданье, по поле и по гори щедро изливат песните, како од богат извор: за това можит да се речит, че народот йе секогашен и велик певец." Извор за изясняване житейската биография и апостолската съдба на двамата братя представят както животоописанията“ от техни съвременници, спомент, отзиви, разни документи, така и обширната им кореспонденция, значителна част от която е останала в турските архиви при арестуването им.

През 40-те години на XIX в. в Одеса получават образование много български младежи - Добри Чинтулов, Найден Геров, Захари Княжески, Ботьо Петков, Илия Грудов, Никола Михайловски, Иван Богоров, Димитър Михайловски, Никола Касапски, отец Натанаил, Сава Филаретов, Димитър Мутев, Елена Мутева, Васил х. Берон и др. Престоят в Одеса е времето на тяхното политическо и нравствено възмъжаване, на приобщаване към богатите традиции на руската литература и култура. В такава среда укрепва родолюбивото им чув ство, засилва се желанието да се допринесе нещо за отечеството. В резултат на непосредствените контакти с руската образованост и култура, на владеещата сред българите в Одеса атмосфера на патриотични настроения у младите се изгражда самочувствието на личности, които са призвани да съдей ствуват за възхода на българското просветно дело. По думите на 19-годишния тогава Найден Геров: „Одесса с много работи дава нам добри надежди за нашата писменост. Каквото духовните, така и мирските училища Одесски от ден на ден се пълнят с млади Българе... Всякой според силата си заляга да преведе или сочини нещичко, за да го принесе на съотечествениците. Може да рече человек, че в одеските училища зреят такива подове, от които скоро щем можем да вкусим духовна сладост. e С дейността на одеските българи - Васил Априлов и Николай Палаузов - свързано развитието на просветното дело в България - неговото начало и бъдеще. И убеждението на Априлов, че българите „от братята си руси могат да получат всякаква помощ за просвещението си" - определя всички прояви на неговата активна дейност. Вдъхновение и повод за това дава запознаването с руския историк българофил" Юрий Венелин, а кратката, но много ценна за нашата история преписка между Априлов и Венелин илюстрира мащаба на културната мисия на този родолюбец.