Submitted on

1300 години българска държава

Библиографски раздел
1300 години българска държава

Революционно-освободителните борби на българския народ, отразени в тетралогията на Димитър Талев

Free access
Статия пдф
3093
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Утвърждаването на романа с епически тип повествование като водещ жанр в художествената ни действителност през първите десетилетия на социалистическата революция е факт с богат културно-исторически и специфично литературоведски, жанрологичен смисъл. Опрян върху епическите върхове в националния ни исторически път, романът потвърди закономерното си възраждане в годи ни на мащабни революционни преобразования, при гранични общественополитически ситуации и активизиране на националното историческо мислене. Днес изследователите на българската повествователна традиция са единодушни в твърдението, че през 50-те години романът - като самостоятелна изобразително-изразна система - заживя пълноценно у нас: постигна мисловно-естетически обобщения, достойни за европейската реалистична романова класика, откри своя идейно-тематична сфера на изображение, свои структурни закономерности и не на последно място - обогати решително социалните си функции. Динамиката на обществените процеси обуслови интензивното развитие на литературен жанр, който поради присъщата си социална активност се превърна сам в ускорител-участник в тези процеси. Заслуга за това имат четирима създатели на епичната пластико-изобразителна романова поетика и стилистика У нас, четирима майстори на традиционния тип (в най-добрия смисъл на това понятие) социално-психологическо и историко-битово повествование: Димитър Талев, Димитър Димов, Георги Караславов и Емилиян Станев. Извървели различни пътища, съхранили своя логика на развитие и реализация, свой изразен индивидуален профил и тематични предпочитания, те се оказаха почти едновременно пред една и съща колкото естетиче ска, толкова и актуално-обществена, социална необходимост: със средствата на художествения синтез да се направи духовна равносметка на изминатия път и се определят координатите на настоящето. Бе настъпило време, когато революционните завоевания и социално-психологическите промени трябваше да бъдат осмис лени не само от гледна точка на съвременността и бъдещето, както най-често налагаха императивите на обществената практика, но и в перспективата на миналото, в мащабите на исторически значимото, унаследеното като национално ценностно завещание. В години на изграждаща се нов тип обществена организация, на революционни социално-психологически процеси и новаторство във всички сфери на общо * Доклад, изнесен на Първия международен конгрес по българистика. 3 националния бит и култура бе наложително да се възстанови увереността в съще ствуването на дълбоки исторически основания, далечни първопричини на ставащото. Бе необходимо да се актуализира съзнанието за исторически континюитет иприемственост, да се съчетаят поривите на революционната романтика с уро ците и съзерцанието на миналото.
Submitted on

120 години от рождението на Братя Миладинови

Библиографски раздел
120 години от рождението на Братя Миладинови

Идеите на Братя Миладинови, отразени в писмата им

Free access
Статия пдф
3165
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Делото на Братя Миладинови - едни от първите апостоли на зараждащото се национално съзнание на българския народ - възбужда повече от век трайния интерес на много поколения изследователи. Величие в героичен живот и в трагич на смърт - сякаш националната съдба на народа ни през епохата на Възражда нето не познава други определения. Народната памет е съхранила образите на двамата братя в легенди. Днес от дистанцията на времето техният апостолски живот и ярката им патриотична и народокултурна дейност придобиват нови измерения, изпъкват в мащаби, многообхватни по дълбочина и общочовешко звучене. Многостранна е тяхната дейност - дългогодишна учителска съдба, борба за установяване на български език и надмогване на елинистичните стремежи, активно присъствие в обществено-политическия живот, поддържане контакти с видни руски учени и общественици и подхранване интереса им към българската история и култура, поетичното наследство на Константин Миладинов - с неголям обем, но дълбоко по чувство и художествено внушение. Свод на целия живот на Миладинови е сборникът „Български народни песни, собрани од братя Миладиновци, Димитрия и Константина и издани од Констан тина", излязъл в Загреб през 1861 г. и посветен на Йосиф Щросмайер. В него е отразена духовната култура на народа, в подбора на песните проличава верен естетически усет, задълбочено културноисторическо и поетическо вглеждане в песенното творчество, видено от Миладиновци като процес, отразяващ бита н духовното развитие на българина. В извънредно интересния предговор към сбор ника са разкрити социалните функции на народното творчество и е оставена за поколенията най-вярната му и вдъхновена оценка: „Народните песни са пока залька на степенот од умственото развитие од народот и огледало на неговиот живот. Народот в песни изливат чувствата си, в них увековечит животот му давнешните му подвиги, в них находвит душевна храна и развлечение, затова в жальба и радост, на сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везаньев преданье, по поле и по гори щедро изливат песните, како од богат извор: за това можит да се речит, че народот йе секогашен и велик певец." Извор за изясняване житейската биография и апостолската съдба на двамата братя представят както животоописанията“ от техни съвременници, спомент, отзиви, разни документи, така и обширната им кореспонденция, значителна част от която е останала в турските архиви при арестуването им.

Subscribe to отразени