Седми

Седмият международен конгрес по есте тика ще се състои в Румъния през август - септември 1972 г. под председателството на Марсел Брязу. Международният комитет, който го организира, има желание да се избере широка обща тема, за да бъдат представени на конгреса колкото се може повече тенденции и проблеми от съвременните търсения на естетиката. Предлага се един пред варителен списък от теми: АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ЕСТЕТИКАТА Естетическото възпитание в съвременния свят (изкуствата, критиката, публиката). Естетиката, теоретичното и практическото преподаване на изкуствата. Критерии за естетическата оценка. Смисъл на съвременното развитие на изкуст вата. Нови методи за доближаване до изкуството (кибернетика, структурализъм, социология, експериментални методи и др.) „Смъртта на изкуството". „Красивата природа" днес. Приносът на Азия и Африка в естетиката. Исторически измерения на естетиката и на изкуството. Естетика на градското обкръжение. Този списък се публикува от много спи сания в различни страни с молба към чи тателите да изкажат своите предпочитания или интереси. Чрез подобна анкета между народният комитет иска да определи темата на конгреса, която да бъде актуална и да привлече колкото се може повече научни работници.

На въпроса „какво пишете за театъра?", Радичков би могъл да отговори пълно право: „сънища, мечти и блянове". Гамаша от „Суматоха" разказва с онази увереност на народен разказвач, която не се съобразява с причинната мотивировка, за срещата си с белите вълци и техния предводител, яхнал бял кон. Превъплъщенията на суматохата в различни същества са плод на фантазия, която очевидно компенсира онова, което липсва на всекиго от героите. В „Януари" Торлак получава писмо от отвъдния свят, а Сусо разказва за сре щата" си с тенеца. В сложно преплитане на фикция и реалност тече сюжетът на „Опит за летене": героите обхождат с летящия балон Балканите, стигат до ангелите и царството на мъртвите. Йоната от „Кошници" вижда по снега следите на водния вампир, а по-сетне сънува огромна риба с войнишка ръка в утробата. Бленуванията на Стоилко, може би най-поетичните откъси в ця лата драматургия на Радичков, сливат в едно давност, мечта и настояще. Напразно ще търсим някакви принципи, според които небивалиците участвуват в конфликтната схема на пиесите. Както в тях липсва композиция в традиционния смисъл, така липсва и развитие на конфликт в неговото традиционно схващане. Антагонизъм отсъствува не само заради липсата на противоположни цели и намерения у героите (в онтологичен или в социално-психологически аспект), но и заради намесата на субективното авторово съзнание, което примирява крайностите и уталожва иронията в преклонението си пред вечното движение на материята, обединило духовното с предметното. Всяка ситуация (макро- като сюжет и микро- като общуване) е едновременно правдоподобна и условна, конкретна и обобщаваща. Идеята на всяка пиеса, а театралността като тип сценично мислене се съдържат в самата ситуация, в противопоставянето между митологичната парадигма и мотивировката от гледна точка на съвременното мислене или поведение. И Изследователите на белетристичното творчество на Радичков стигнаха с едни или други уговорки, по един или друг път до възприемането на неговия герой като човек от един изоставащ и напредващ съвременен живот" (П. Зарев), като човек, разлюлял се в „противоречието между съвременните форми на цивилизация и примитивните начала на живота" (Др. Ничев); този човек е исторически сирак, чийто богат и пластичен свят, светът на българското традиционно село, загива" (Е. Мутафов), той е човекът на сблъсъка на родовите, семейните, граждански, задругарски и обичайни начала... с мо дерните времена, с новите начала на живота" (Т. Жечев), най-после това е човекът от тоя селски космос, недокоснат хилядолетия от историята, който сега в наши дни се разпада окончателно" (Кр. Куюмджиев).