Букурещ

Седмият международен конгрес по есте тика ще се състои в Румъния през август - септември 1972 г. под председателството на Марсел Брязу. Международният комитет, който го организира, има желание да се избере широка обща тема, за да бъдат представени на конгреса колкото се може повече тенденции и проблеми от съвременните търсения на естетиката. Предлага се един пред варителен списък от теми: АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ЕСТЕТИКАТА Естетическото възпитание в съвременния свят (изкуствата, критиката, публиката). Естетиката, теоретичното и практическото преподаване на изкуствата. Критерии за естетическата оценка. Смисъл на съвременното развитие на изкуст вата. Нови методи за доближаване до изкуството (кибернетика, структурализъм, социология, експериментални методи и др.) „Смъртта на изкуството". „Красивата природа" днес. Приносът на Азия и Африка в естетиката. Исторически измерения на естетиката и на изкуството. Естетика на градското обкръжение. Този списък се публикува от много спи сания в различни страни с молба към чи тателите да изкажат своите предпочитания или интереси. Чрез подобна анкета между народният комитет иска да определи темата на конгреса, която да бъде актуална и да привлече колкото се може повече научни работници.

Социалистическите идеи проникват твърде рано в Румъния, макар че капиталистическите отношения в тази страна се развиват бавно и мъчително поради политическата зависимост от Турция, зависимост, от която се избавя едва след Руско-турската война от 1877-1878 г. Значителните остатъци от феодализма в румънското село, което има превес в социалноикономическия живот на страната, сравнително слабото развитие на градската буржоазия, която проявява склонност към компромиси с феодалната класа, и слабото развитие на проле тариата обуславят проникването преди всичко на западните дребнобуржоазни утопически уче ния и на руския народнически социализъм. Заедно с тях още през втората половина на XIX в. проникват и идеите на научния комунизъм на Маркс и Енгелс. Първата организирана пропаганда на социалистически идеи, насочена към създаване на политическа организация за борба срещу експлоататорите на народа, започва през средата на 70-те години чрез тайните социалистически кръжоци, които се появяват най-напред в Яш и малко по-късно в Букурещ, Плоещ и другаде. Създаването и укрепването на тези кръжоци е във връзка до голяма степен с пристигането в Румъния на няколко руски революционери народници, кои то се установяват тук със задача да организират прехвърляне на нелегалната руска литература през границата. Тези дейци са: Николай Петрович Зубку-Кодряну, Николай Константинович Судзиловски-Русел, Константин Доброджану-Геря, Замфир Константинович Арборе-Рали и др. Молдавци по произход, те заработват с голяма енергия всред румънската младеж, така че през следващото десетилетие вече може да се говори за активно социалистическо движение Румъния. Като негова първа ярка проява румънската историческа наука посочва организираното през 1881 г. в Яш чествуване на годишнината от Парижката комуна. B Появата на първите социалистически кръжоци в Румъния съвпада с нова политическа криза на Балканския полуостров, с въстанията в Херцеговина и България, които предиз викват Руско-турската освободителна война, и тези значителни исторически събития слагат отпечатък върху тяхната дейност. Преди всичко се установява контакт между дейците на руското подполие и българското революционно националноосвободително движение, в което най-пред ставителната фигура в момента е революционерът-поет и публицист Христо Ботев. B С името на Н. П. Зубко-Кодряну е свързано възникването на първите социалистически кръжоци в Румъния и началото на организираното разпространение на социалистическите идеи столицата на страната. Зубку-Кодряну умира съвсем млад, на 26 години, в далечно градче на Северна Румъния, където се скрива от преследванията на тайните агенти на царската руска полиция.

В продължение на повече от месец в румънската столица тържествено бяха чествувани стогодишнината от Априлското въстание и от гибелта на Ботев. Румънската културна общественост със съ действието на нашата страна изрази почитта и преклонението си пред личността и делото на поета-революционер и пред величавия подвиг на българския народ в дните на неговата Априлска епопея. Различни по рода си инициативи доказаха вниманието към скъпите за бъл гарския народ дати. Оше в края на миналата година в рамките на сесията на българо-румънската комисия по история се състоя симпозиум, а на 19 май т. г. в Букурещ бе организирано тържествено събрание, посветено на Априлското въ стание, с участието на акад. Сава Гановски, проф. Константин Велики и на румънския поет Виктор Тулбуре. Излож бата, посветена на въстанието, се отличаваше с богатство и разнообразие на ма териалите. Румънският печат, радио и Телевизия отразиха този паметен момент от историята на България. Направени са много научни публикации от проф. К. Велики, щ. Монтяну и др. Румънската българистка Елена Сюпюр заедно с Марина Младенова подготвиха извънредно интересно издание на отзивите в румън ския печат около подготовката, избухва нето, смисъла и значението на въстанието. Книгата със своя документален материал, подробен коментар и разяснителни бележки е вече в ръцете на българския читател и представлява интересен принос за нашата наука. Тържествата, свързани със стогодиш нината от смъртта на Христо Ботев, бяха естествено продължение на отношението към подвига на априлци. На 21 май заедно с откриването на изложбата „Сто години от гибелта на Ботев" бе почетена паметта на великия революционер с литературна вечер, на която говориха секретарят на СРП Йон Хобана и поетът Виктор Тул- буре, присъствува делегация на СБП начело с Н. Зидаров. На 18 юни в Браила бе организирано събрание от Национал148 ния съвет на мира с докладчик проф. К. Велики. Едни от най-ярките манифестации на трайния интерес към живота и делото на Христо Ботев в румънската страна бяха трите научни сесии в Букурещ и Крайова. На 8 юни Академията за социални и политически науки и Балканският институт в Букурещ организираха научна сесия, посветена на знаменитата годиш нина. В своето встъпително слово акад. проф. М. Берза обърна внимание на връзките, които съществуват между бъл гари и румънци от дълбока древност до наши дни. На фона на многовековната Дружба той очерта ролята и значението, което имат Априлското въстание и животът и личността на Христо Ботев както за българския, така и за румънския народ. Обръщайки внимание на гостоприемството на румънската земя за бъл гарската емиграция по време на османското иго и на факта, че Ботев се осъ ществява като мислител и личност в Ру мъния, акад. Берза отбеляза, че той принадлежи не само на българския, но и на Румънския народ, като покорява с ус трема на младостта си, с извисяването си чрез саможертвата, чрез силата на своята мисъл и перо. Именно с това той е сроден с живота и делото на М. Еминеску, който твори в една и съща епоха и който е овладян от същия стремеж към абсолютното. Животът и делото на Ботев и Еминеску са дълбоко сродни и с това, че стават изразители на най-съкровената същ ност на своите народи, като издигнаха националните идеали и стремежи чрез силата на своята поезия до висотата на едно общочовешко звучене. Акад. П. Динеков проследи ролята и значението на Хр. Ботев в историята на българската литература и култура. „Идео логията на Ботев" - това беше основната тема на доклада на проф. Ив. Унджиев. На широкия обществен и политически фон на Ботевата дейност, както и във връзка с основните идейни движения на ХІХ в. проф. Унджиев проследи най-характерните особености във възгледите на Ботев.