Ботеви дни в Букурещ

В продължение на повече от месец в румънската столица тържествено бяха чествувани стогодишнината от Априлското въстание и от гибелта на Ботев. Румънската културна общественост със съ действието на нашата страна изрази почитта и преклонението си пред личността и делото на поета-революционер и пред величавия подвиг на българския народ в дните на неговата Априлска епопея. Различни по рода си инициативи доказаха вниманието към скъпите за бъл гарския народ дати. Оше в края на миналата година в рамките на сесията на българо-румънската комисия по история се състоя симпозиум, а на 19 май т. г. в Букурещ бе организирано тържествено събрание, посветено на Априлското въ стание, с участието на акад. Сава Гановски, проф. Константин Велики и на румънския поет Виктор Тулбуре. Излож бата, посветена на въстанието, се отличаваше с богатство и разнообразие на ма териалите. Румънският печат, радио и Телевизия отразиха този паметен момент от историята на България. Направени са много научни публикации от проф. К. Велики, щ. Монтяну и др. Румънската българистка Елена Сюпюр заедно с Марина Младенова подготвиха извънредно интересно издание на отзивите в румън ския печат около подготовката, избухва нето, смисъла и значението на въстанието. Книгата със своя документален материал, подробен коментар и разяснителни бележки е вече в ръцете на българския читател и представлява интересен принос за нашата наука. Тържествата, свързани със стогодиш нината от смъртта на Христо Ботев, бяха естествено продължение на отношението към подвига на априлци. На 21 май заедно с откриването на изложбата „Сто години от гибелта на Ботев" бе почетена паметта на великия революционер с литературна вечер, на която говориха секретарят на СРП Йон Хобана и поетът Виктор Тул- буре, присъствува делегация на СБП начело с Н. Зидаров. На 18 юни в Браила бе организирано събрание от Национал148 ния съвет на мира с докладчик проф. К. Велики. Едни от най-ярките манифестации на трайния интерес към живота и делото на Христо Ботев в румънската страна бяха трите научни сесии в Букурещ и Крайова. На 8 юни Академията за социални и политически науки и Балканският институт в Букурещ организираха научна сесия, посветена на знаменитата годиш нина. В своето встъпително слово акад. проф. М. Берза обърна внимание на връзките, които съществуват между бъл гари и румънци от дълбока древност до наши дни. На фона на многовековната Дружба той очерта ролята и значението, което имат Априлското въстание и животът и личността на Христо Ботев както за българския, така и за румънския народ. Обръщайки внимание на гостоприемството на румънската земя за бъл гарската емиграция по време на османското иго и на факта, че Ботев се осъ ществява като мислител и личност в Ру мъния, акад. Берза отбеляза, че той принадлежи не само на българския, но и на Румънския народ, като покорява с ус трема на младостта си, с извисяването си чрез саможертвата, чрез силата на своята мисъл и перо. Именно с това той е сроден с живота и делото на М. Еминеску, който твори в една и съща епоха и който е овладян от същия стремеж към абсолютното. Животът и делото на Ботев и Еминеску са дълбоко сродни и с това, че стават изразители на най-съкровената същ ност на своите народи, като издигнаха националните идеали и стремежи чрез силата на своята поезия до висотата на едно общочовешко звучене. Акад. П. Динеков проследи ролята и значението на Хр. Ботев в историята на българската литература и култура. „Идео логията на Ботев" - това беше основната тема на доклада на проф. Ив. Унджиев. На широкия обществен и политически фон на Ботевата дейност, както и във връзка с основните идейни движения на ХІХ в. проф. Унджиев проследи най-характерните особености във възгледите на Ботев.