Йорданка Холевич

Сантиментализмът е от онези явления в културната ни история, които зад своята привидна „маловажност" и неизявеност крият важни закономерности, стават изразители на често трудно уловими процеси и явления. Появил се в средата на XVIII в. в Англия, сантиментализмът прониква почти във всички европейски литератури, но никъде не оставя трайни художествени ценности, не се свързва с имената на големи творчески индивидуалности. Той спада към литературните стилове и направления, които се явяват в резултат на крушението на едни естетически норми, на един мироглед, на една философия и често пъти, без да изразят напълно своята собствена същност, подпомагат възникването на нова философия, на нов естетически идеал. Духовна рожба на Просвещението, сантиментализмът фактически бележи неговия край, като подготвя появята на романтизма. Особено интересна е тезата на Д. С. Лихачов по този въпрос. Според него, за да бъдат разбрани такива явления като барока или сантиментализма например, те трябва да се разглеждат на фона на общото движение на изкуството, във връзка с появата и смяната на стиловете. „Основните стилове са разнообразни по своята архитектоника и по своята историческа роля. ... Развитието на стиловете е асиметрично. Тази асиметричност външно се изразява в това, че всеки стил постепенно се изменя от прост към сложен, като от сложен към прост се възвръща в резултат на някакъв скок. Затова смяната на стиловете става различно: бавно от простия към сложния и рязко от сложния към простия. Например - класицизмът се усложнява и чрез ред промеждутъчни етапи се сменя от романтизма. Такива промеждутъчни етапи са предромантизмът и сантиментализмът, в които се съединяват стилистическите особености на класицизма с особеностите на зараждащия се романтизъм. Ще се спрем на това. Какво представлява усложнението на стила - на романския в готика, на ренесанса в барок, на класицизма в романтизма? Това е раждането на нов стил, противоположен по своя характер, при което новият стил все пак си остава вторичен. Тази вторичност създава като че ли някакво откъсване на стила от строгите идеологически системи, възможност за вторичния стил да служи на противоположни идеологии - прогресивни и реакционни, тя е свързана с появата на ирационализма, с нарастването на декоративни елементи, отчасти - с раздробяването на стила - с появата в него на различни разновидности. "

Един от основните въпроси на нашата литературна история есложният проблем за органическия преход от фолклор към литература. Пътят, който може да се достигне до неговата същност, минава както през чисто философската интерпретация, така и през сферите на литературната и фол клорна теория и история. Прякото разрешаване на този въпрос е свързано с проучването на огромен фактически материал. Връзката между българското народно поетическо творчество и литера турните жанрове през Възраждането е една от възможните многобройни изследователски насоки, които водят към спецификата на посоченото явление. Какво налага и същевременно оправдава сложния кръг от въпроси да се със редоточи около взаимоотношението фолклор - литература именно в най-мал ката клетка на литературното развитие - жанра? Логично ли е отделният процес да се сведе до явлението и чрез спецификата на жанровата структура да се стигне до същността на жанровата система на българската литература от епохата на Възраждането? на - ли Основание за подобен подход към един от най-същностните моменти литературната ни история - връзките и взаимодействието и с фолклора намираме в самото съдържание на понятието жанр - като една исторически възникнала „формално-съдържателна структура, която, след като е породена от определено време и конкретни обстоятелства, придобива като че извънвременни черти и свойства и създава впечатление на извънисторич ност 2. Или, с други думи, на помощ за поставянето на някои важни мето дологични проблеми около взаимоотношението фолклор - литература идва „съдържателността" на жанровата форма, това, което М. Бахтин нарече „памет на жанра“, „Литературните структури, които, умъртвени и превър нати в схема, привеждаме под категориите род и вид: драма, сатира, елегия, роман, при своето раждане са били жив източник на литературно-художе ствено съдържание, което в дадено историческо състояние на света (тип от ношение на обществото и индивида) възниква като органическо изразяване жизнена ситуация в литературата. Литературната структура абсорбира в себе си жизнено съдържание и след това във всяка нова епоха излъчва идея, писатели, които спокойно се обръщат към нея, без да знаят с какъв възпла меняващ се огън играят.

В продължение на повече от месец в румънската столица тържествено бяха чествувани стогодишнината от Априлското въстание и от гибелта на Ботев. Румънската културна общественост със съ действието на нашата страна изрази почитта и преклонението си пред личността и делото на поета-революционер и пред величавия подвиг на българския народ в дните на неговата Априлска епопея. Различни по рода си инициативи доказаха вниманието към скъпите за бъл гарския народ дати. Оше в края на миналата година в рамките на сесията на българо-румънската комисия по история се състоя симпозиум, а на 19 май т. г. в Букурещ бе организирано тържествено събрание, посветено на Априлското въ стание, с участието на акад. Сава Гановски, проф. Константин Велики и на румънския поет Виктор Тулбуре. Излож бата, посветена на въстанието, се отличаваше с богатство и разнообразие на ма териалите. Румънският печат, радио и Телевизия отразиха този паметен момент от историята на България. Направени са много научни публикации от проф. К. Велики, щ. Монтяну и др. Румънската българистка Елена Сюпюр заедно с Марина Младенова подготвиха извънредно интересно издание на отзивите в румън ския печат около подготовката, избухва нето, смисъла и значението на въстанието. Книгата със своя документален материал, подробен коментар и разяснителни бележки е вече в ръцете на българския читател и представлява интересен принос за нашата наука. Тържествата, свързани със стогодиш нината от смъртта на Христо Ботев, бяха естествено продължение на отношението към подвига на априлци. На 21 май заедно с откриването на изложбата „Сто години от гибелта на Ботев" бе почетена паметта на великия революционер с литературна вечер, на която говориха секретарят на СРП Йон Хобана и поетът Виктор Тул- буре, присъствува делегация на СБП начело с Н. Зидаров. На 18 юни в Браила бе организирано събрание от Национал148 ния съвет на мира с докладчик проф. К. Велики. Едни от най-ярките манифестации на трайния интерес към живота и делото на Христо Ботев в румънската страна бяха трите научни сесии в Букурещ и Крайова. На 8 юни Академията за социални и политически науки и Балканският институт в Букурещ организираха научна сесия, посветена на знаменитата годиш нина. В своето встъпително слово акад. проф. М. Берза обърна внимание на връзките, които съществуват между бъл гари и румънци от дълбока древност до наши дни. На фона на многовековната Дружба той очерта ролята и значението, което имат Априлското въстание и животът и личността на Христо Ботев както за българския, така и за румънския народ. Обръщайки внимание на гостоприемството на румънската земя за бъл гарската емиграция по време на османското иго и на факта, че Ботев се осъ ществява като мислител и личност в Ру мъния, акад. Берза отбеляза, че той принадлежи не само на българския, но и на Румънския народ, като покорява с ус трема на младостта си, с извисяването си чрез саможертвата, чрез силата на своята мисъл и перо. Именно с това той е сроден с живота и делото на М. Еминеску, който твори в една и съща епоха и който е овладян от същия стремеж към абсолютното. Животът и делото на Ботев и Еминеску са дълбоко сродни и с това, че стават изразители на най-съкровената същ ност на своите народи, като издигнаха националните идеали и стремежи чрез силата на своята поезия до висотата на едно общочовешко звучене. Акад. П. Динеков проследи ролята и значението на Хр. Ботев в историята на българската литература и култура. „Идео логията на Ботев" - това беше основната тема на доклада на проф. Ив. Унджиев. На широкия обществен и политически фон на Ботевата дейност, както и във връзка с основните идейни движения на ХІХ в. проф. Унджиев проследи най-характерните особености във възгледите на Ботев.

Името на проф. Романска е добре познато в научния свят. Несъмнен е нейният принос в българската и славянската фолклористика. Ранната смърт прекъсна порива на научните и търсения и стремежи. Новоизлезлият сборник с избрани студии и статии „Въпроси на българското народно творчество" (София, 1976) има за задача, макар и отчасти, да запълни отворилата се празнина от неосъществе ното докрай дело на видната наша изследователка, като събере и представи в едно издание ценните за науката публикации на проф. Романска. Цветана Романска е измежду малцината български учени, които направиха от фолклорните си интереси основен смисъл и център на творческите си усилия. С народното творчество са свързани и най-големите научни постижения на Цв. Романска. Това определя и тематичното единство на излезлите след нейната смърт „Въпроси на българското народно творчество“. Съставителите акад. П. Динеков и Ст. Стойкова са били значително затруднени в подбора на научните трудове на проф. Романска. За нея не бе присъщо издаването на сборници от свои статии. Излезлите от печат книги „Българска народна песен" (1965) и „Славянските народи" (1969) имат характер на цялостни и вътрешноединни изследвания. Изключителната последователност и връзката на творческите усилия на проф. Романска с най-актуалните проблеми на фолклористиката обаче са послужили за верен ориентир на съставителите при подбора на многобройните прояви на нейната научна мисъл. В сборника са включени само фолклорни изследвания, и то предимно от последното десетилетие от живота на проф. Романска. Някои от тях са отпечатани след смъртта й, а „Към въпроса за съвременното състояние на народната приказка и за ролята на разказвача в българския фолклор“, „Фолклористиката и нашата съвременност" се публикуват за първи път по ръкописи на авторката, запазени в архива и. Известна част от статиите са включени в задгранични научни списания и сборници и с поместването им във „Въпроси на българското народно творчество" значително се улеснява достъпът им до българския читател, спомага се за популяризирането на важни за науката идеи и постижения на нашата Фолклористика. Това решение на съставителите да представят делото и чрез последните завоевания на творческата и мисъл актуализира съдържанието на сборника, отговаря на съществена черта от изследователската природа на Романска - да бъде там, където е най-необходима, винаги да е в крак с изискванията на своето време. Бележките в края на изданието, в което се посочват завършените от нейните сътрудници теми, между които особено важен е капиталният труд „Български юнашки епос" (1971), излязъл от печат след нейната смърт, очертават осезателното присъствие на Романска сред научните колективи, в които е работила, дори сега, когато не е между тях. Целенасочеността - другата важна черта в научната дейност на проф. Романска, се усеща в основните „тематични кръгове“, около които се съсредоточава подборът на статиите в сборника: епосът - юнашки и хайдушки песни, историческите предания, българските пословици и поговорки, творческата личност във фолклора, съвременни проблеми на фолклора и фолклористиката, малко изследвани области като детски фолклор, фолклорът, свързан с раждането. И всичко това на широка сравни телна основа; с подчертан усет и интерес към специфичните национални особености на бъл гарското народно творчество. Дори само за главията на поместените изследвания насочват към тяхната богата съдържателност и широ кия терен", по който се движи научната мисъл: „Българските народни песни - някои техни особености и сходствата им с на родните песни на останалите славянски народи“, „Към въпроса за проучването на произхода, разпространението, мотивите и развитието на поса за Крали Марко у южните славяни“, „Сходства и взаимоотношения между българския юнашки епос и украинските епи чески думи“, „Българските народни пословици със социална тематика в сравнение с пословиците на останалите славянски народи" и т. н.

Животът и делото на В. Друмев никога не са съсредоточавали около себе си изследователските амбиции. Нито новият труд на Д. Леков върху жизнения и творчески път на възрожденския автор има претенцията за преоткриване на художественото му наследство, нито за прилагане на нови методи за научна интерпретация. И въпреки това Васил Друмев - живот и дело" (1976) има свое определено място както сред проучва нията, посветени на създателя на новобъл гарската повест и драма, така и в съвременното наше литературознание. Последица от един дълготраен интерес към живота и творчеството на В. Друмев, както и на цялостните занимания на изследователя с възрожденската белетристика, книгата на Д. Леков концентрира в себе си грижливото издирване и систематизиране на литературните факти, с прецизното им интерпретиране и със стремежа за поставянето им на фона на литературния живот от съответната епоха. В тези три насоки могат да се търсят силните и слабите страни на този труд. Водеща линия в изследването е жизненият път на българския общественик и книжовник. В него се оглеждат някои от най-важните събития на предосвобожденската и след освобожденската епоха. Помощникът на Доброплодни“, „Семинарията не съответствува на нашите надежди“, „Поради липса на средства", „Ти беше за пример труженик", „В свободна България" - в тези глави се съдържат основните моменти от биографията на твореца. Обществената и културната атмосфера на Шумен и Одеса, търсенията и лутанията на младия автор, всичко е основно издирено от литературния историк. Особено внимание е отделено на въздействието на С. Доброплодни и най-вече на това на Г. С. Раковски върху Васил Друмев. „Среща с хора като Раковски е събитие.

Редица съществени прояви от културния живот на Румъния през 1978 г. минаха под знака на 100-годишнината от Освобожде нието на България. Фактът не е труден за обяснение. Те бяха логичен завършек на чествуването на 100-годишнината от отвоюването на независимостта на румънските княжества през 1977 г., 100-годишнината от Априлското въстание и гибелта на Ботев през 1976 г., отзвук от дните на румънската култура в България през 1977 г. На 14 март в букурещката зала „Ате неум ромън" бяха тържествено открити дните на българската култура, посветени на юби лея от Освобождението на България. На многолюдно тържествено събрание присъ ствуваха членовете на Политическия изпъл нителен комитет на ЦК на РКП Щефан Войтек - заместник-председател на Държав ния съвет, и Емил Дръганеску. В присъствието на българска културна делегация, водена от първия заместник-председател на Комитета за култура Любомир Левчев, на събранието говори М. Даля - кандидат-член на ПИК на ЦК на РКП и заместник-председател на Националния съвет на Фронта на социа листическото единство. Той подчерта вековните връзки между двата братски народа и значението на чествувания юбилей. От българска страна отговори др. Любомир Левчев. Бе проведена и пресконференция. На 15 март в голямата изложбена зала „Далес" бе открита от В. Минеков изложба „Освобождението на България и изобрази телното изкуство", а на 16 март започна седмица на българския филм. Уредена бе и до- кументална изложба. През дните на българската култура през месец март 1978 г. се състояха редица кон- церти на български музикални състави, среща в Сьюза на композиторите и в Съюза на българските писатели, научна сесия във Факултета по славянски езици към Буку рецкия университет с участието от България на акад. П. Динеков и проф. Н. Генчев. На общия фон на тази особено динамична картина от изяви на българо-румънската дружба в областта на културното сътрудни чество важно място заема научният симпозиум, организиран от Букурещкия университет - Факултет по чужди езици, секция славянски езици, на тема „Румъно-български културни връзки" и разговорът „Модернизиране на висшето образование в СР Румъ ния и НР България“, състоял се между ректорите на Софийския и на Букурещкия университет, с участието на ректорите от Велико Търново и Крайова, на представители на Министерството на образованието, членове на българското посолство в Букурещ, видни учени от двете страни.

Не е необходимо да се очертае цялостната културна и духовна атмосфера, в която се оформят исъществуват научните интереси на видния наш изследовател, нито дълбоката му вяра, която храни към българските студенти и към младите научни работници, които идват след него. За това е достатъчно само да се дадат библиографски данни и да се цитират два-три пасажа от книгите му, където засяга тези въпроси. В случая ни интересува друго - преценката на едно дело, на едно динамично творческо присъствие като своеобразен център, като пресе чна точка на импулси, които идват от една традиция и създават традиция. Широтата и всеобхватността на проблематиката, с която работи акад. Динеков, е първата и основна характеристика, която очертава научния му принос - от фолклора и старата литература до най-парливите проблеми на съвременността, от изконно българските начала в културата ни до нейното възприемане в света, от езикови и литературни въпроси до тези на философията на историята. Именно затова като синтез на цялостното му дело особено подходящо се оказва заглавието на една от книгите му - При изворите на бъл гарската култура". Без излишно теоретизиране от позициите на сложната съИ временна теория на културата в книгите и изказванията на видния учен се съдържат важни насоки за изследване на фолклора и литературата, на българския език и история в системата на културата. Още във фолклорните интереси на акад. Динеков се проявява този синтез между уроците на учителите (Ив. Д. Шишманов, М. Арнаудов, Ст. Романски, Й. Иванов), задачите на момента (първото издание на „Българска народна поезия" е от 1949, а на „Български фолклор“, ч. І, 1959) и усета за перспекти вите на бдещето. Посочените два основни труда по въпросите на българския фолклор съчетават уважението към създаденото в българската наука до това време, но се свързват с най-новото, създадено в съветската наука от този пе риод. В духа на тези търсения бе хвърлен нов поглед върху обредите във връзка с труда на българския народ, бе потърсена в тях езическата им праоснова и бяха очертани по-късните християнски наслоявания. Проблемите за жанровия състав на българския фолклор и за възможната му класификация, принци пите за евентуалната периодизация на устното ни поетическо наследство, ха рактеристиката на отделни жанрови или тематични групи, схващането за фолклора в широк и тесен смисъл (като народна култура и като словесно художествено творчество) - дават възможност за дискусии, но и отварят широка перспектива за бъдещи изследвания.