сътрудничество

В статиите ми за книгата „Публицистиката на Любен Каравелов“, излязла под редак цията на академик М. Димитров (т. І, 1958; т. 11, 1966) посочих, че много статии от първи том и всички кореспонденции от вестниците „Голос“ и „Одесский вестник“ и отчасти от „С.-Петербургские ведомости“, приведени във втори том, не принадлежат на Л. Каравелов. 1 В тогавашното състояние на материалите имах възможност само да докажа необосноваността на идентифика цията на Каравелов с различни кореспонденти от руски вестници и да изкажа предположения за лица, които са били действителни автори. Сега, след специално изследване, мога да представя убедителни доказателства за автора на петербургския вестник „Голос" през 1876-1877 г. -хъ ръч, на когото 105 статии са поместени в „Публицистиката“ на Л. Каравелов (т. II) и състав ляват около 250 страници голям формат, почти половината от книгата. Накратко да припомним историята на въпроса. В предговора си към втория том на „Пуб лицистиката“ съставителят твърди: „Аз решително поддържам, че „хъ-ръ“ е Любен Каравелов". И по-нататък в качеството си на основно и решаващо доказателство М. Димитров издига следното: „Др. Хр. Капитанов посвети обширно изследване на въпроса за отношението между х-р, от една страна, и Л. Каравелов, от друга. Стъпка по стъпка Капитанов изследва отношението на-х-р и това на Л. Каравелов към различни събития и лица, използувайки както вестниците на Каравелов, така и архивите му, в сравнение с писаното на х-р в „Голос". Въз основа обширния материал той идва до заключението, че тук -х-р и Л. Каравелов са едно и също лице. " След като се позовава в общи линии на авторитетността на ръкописния (и непубликуван) труд на Капитанов, авторът на предговора привежда съпоставяне на отделни фрази, извадени контекста, от вестниците на Каравелов и от кореспонденциите на „хъръ". на Oт Кой е все пак „хъ-ръ"? Първите сведения за него доста определено съобщава колежката му - белградската кореспондентка на конкуриращия „Голос" петербургски вестник „Новое время" А. Каирова. В една бележка от Белград с дата 23 август и подписана с буквата „К“ е посочено: „Досега ние знаехме, че в Белград се намира кореспондентът на „Голос“, знаехме, че понякога той съобщава на вестника достоверни събития от рода на нестаналото в действителност превземане на алексинацките височини от турците, но кой е той, как се казва, къде местожителството му - това оставаше покрито от неизвестността. Случайно и без да желае това, но само представителят на руския Таймс не се сближаваше и дори не се запознаваше никой от руснаците. Сега тайнственото инкогнито е нарушено благодарение на това, c 1 Каравелов в невярна светлина, Литературна мисъл, № 6, 1958, стр. 113-119. „Отново за, Публицистиката" на Л. Каравелов", Исторически преглед, № 6, 1967, стр. 119-136. 3 М. Димитров, Публицистиката на Любен Каравелов, т. II, стр. 4. 3 Пак там, стр. 55. e че кореспондентът на „Голуа“ граф дьо Перер само дето не го извика на дуел заради напечатаното в „Голос", че уж между изгонените от Белград кореспонденти бил граф дьо Перер, който съчувствувал на сърбите. Сега ние научаваме, че кореспондент на „Голос“ не е никой друг освен Райнер, прусак, който не говори на никакъв друг език освен немски, и по тази причина пише кореспонденциите си на немски език. Наистина - хубав кореспондент за руски вестник?"

Целият брой 12 от 1971 г. на съветското списание Вопросы литературы", орган на Съюза на съветските писатели и на Института за световна литература „Максим Горки“ към Академията на науките на СССР, е посветен на българската литература. Самият факт говори за големия интерес, за силата връзките между нашите два народа, тръгнали по пътя на социалистиче ското и комунистическото строителство. Всеизвестно е вниманието, което обръща на многонационалната съветска литература в България. За него говорят огромните тиражи на съветските книги, интересът на читателската публика у нас към постиженията на руската и особено на съветската литераce тура. В резултат на укрепването на дружбата и взаимните връзки между на шите страни напоследък все по-често в съветските вестници и списания се появяват имена на наши прозаици, поети, литературни и театрални критици, които не само поднасят плодовете на своето творчество, но и споделят мне нието си по животрептящите въпроси на литературния и идеологическия живот. Сега обаче съветският читател има в ръцете си отделна книжка от теж кото" теоретично списание, посветена изцяло на проблемите и най-значителните явления в литературата на съвременна България, може да проследи тенденциите на нейното развитие, да си състави по-пълна представа за лите ратурно-критическата мисъл в България. Целта, която си поставя редакцията на списанието - в съвместен разговор на съветски и български поети, белетристи, критици, литературоведи, журналисти да се осветят основните тенденции и закономерности в разви тието на българската литература през последните години, да се разкрие свое образието и неповторимостта на нейния облик в кръга на социалистическите Литератури, да се уловят новите моменти в изявата на българските творци, - е постигната. Свободно оперирайки с възможностите, които списанието дава, в броя са привлечени да участвуват много български и съветски писатели, които се спират на отделни страни от литературния живот, на дружеските връзки между двете страни. Давайки Съюза зелена улица на тази инициатива, първият секретар на на съветските писатели Георгий Марков отбелязва: „Появяването на такива броеве е закономерно. Те отразяват укрепващите от година на година връзки между литературите на социалистическите страни, многостранните и плодотворни контакти между нас. Разглеждайки този брой от списанието, зачитайки се в неговите рубрики, отново и отново мислиш за нашата дружба, която, както вече посочих, има вековни традиции. " 99 на „Гостоприемството, което списание „Вопросы литературы" оказва на бъл гарската литерура - споделя Георги Джагаров, председател на Съюза българските писатели, - предизвиква у мен не само горещо чувство на бла годарност, но и радостно съзнание, че е намерена още една форма за братско общуване, сътрудничество и взаимодействие между нас." на Твърде интересна постановка дава редакцията на списанието в своята уводна бележка, постановка, която има принципно значение: „Понятието „социалистически реализъм" отдавна вече е прекрачило рамките само съветската литература. Разбира се, художниците от социалистическите страни Европа и Азия използуват богатия идейно-естетичеки опит, натрупан съветската литература; сега обаче литературите на тези страни са достиг нали до такова равнище на развитие, че обогатяват със своите търсения, с постиженията си и съветското изкуство. на Oт За нас, разбира се, особен интерес представляват теоретическите и критическите статии в тази книжка, които хвърлят светлина върху много явле ния и дават облика на българската литература и бележат етапите на ней ното развитие.

Редица съществени прояви от културния живот на Румъния през 1978 г. минаха под знака на 100-годишнината от Освобожде нието на България. Фактът не е труден за обяснение. Те бяха логичен завършек на чествуването на 100-годишнината от отвоюването на независимостта на румънските княжества през 1977 г., 100-годишнината от Априлското въстание и гибелта на Ботев през 1976 г., отзвук от дните на румънската култура в България през 1977 г. На 14 март в букурещката зала „Ате неум ромън" бяха тържествено открити дните на българската култура, посветени на юби лея от Освобождението на България. На многолюдно тържествено събрание присъ ствуваха членовете на Политическия изпъл нителен комитет на ЦК на РКП Щефан Войтек - заместник-председател на Държав ния съвет, и Емил Дръганеску. В присъствието на българска културна делегация, водена от първия заместник-председател на Комитета за култура Любомир Левчев, на събранието говори М. Даля - кандидат-член на ПИК на ЦК на РКП и заместник-председател на Националния съвет на Фронта на социа листическото единство. Той подчерта вековните връзки между двата братски народа и значението на чествувания юбилей. От българска страна отговори др. Любомир Левчев. Бе проведена и пресконференция. На 15 март в голямата изложбена зала „Далес" бе открита от В. Минеков изложба „Освобождението на България и изобрази телното изкуство", а на 16 март започна седмица на българския филм. Уредена бе и до- кументална изложба. През дните на българската култура през месец март 1978 г. се състояха редица кон- церти на български музикални състави, среща в Сьюза на композиторите и в Съюза на българските писатели, научна сесия във Факултета по славянски езици към Буку рецкия университет с участието от България на акад. П. Динеков и проф. Н. Генчев. На общия фон на тази особено динамична картина от изяви на българо-румънската дружба в областта на културното сътрудни чество важно място заема научният симпозиум, организиран от Букурещкия университет - Факултет по чужди езици, секция славянски езици, на тема „Румъно-български културни връзки" и разговорът „Модернизиране на висшето образование в СР Румъ ния и НР България“, състоял се между ректорите на Софийския и на Букурещкия университет, с участието на ректорите от Велико Търново и Крайова, на представители на Министерството на образованието, членове на българското посолство в Букурещ, видни учени от двете страни.