„Error humanitatis” (Опит в Шекспировия патетичен епос)

Това е монолог, ключ, в който са събрани като във възел от усойници всички тревожни и мрачни проблеми, поставени в знаменитото произведение по някакъв трудно обясним начин всички тревоги и недоумения на модер ния човек. И Предпоставянето на този изключителен монолог на всеки опит да се съз даде една концепция за „Хамлет“ отвежда тълкувателите на пиесата в глъ бините на личностния мир, където живеят сенки на чудовища и където проник ва лъч от кроткия мир на вселената. Ние обаче ще тръгнем от малкия монолог на Хамлет, който предшеству ва главния и който ни повежда по пътищата на други решения и на не такива изключителни философски проблеми, път, който въпреки относителната си лекота хвърля допълнително осветление в пиесата, надяваме се не без полза и за разбирането на основния, гордиев възел от проблеми. Касае се за монолога на Хамлет непосредствено преди появяването призрака на бащата. на Хамлет осъжда чрез Хорацио нравите на датския двор, които развращават и благородните характери.