Оценката на Димчо Дебелянов за поезията на Пенчо Славейков

Нашата литературна наука е положила твърде малко усилия да изясни линиите на приемственост, които характеризират взаимоотношенията между отделните поколения поети и белетристи в новата българска литература. Оттук и неуточнената картина на „домашните“ традиции, които участвуват в следващите етапи на литературния процес. Та зи констатация в по-малка степен се отнася за проучванията върху белетристиката. В изследванията на И. Панова, Т. Жечев, П. Зарев, Б. Ничев, С. Султанов, М. Василев, С. Янев се срещаме с настоятелния опит да бъдат анализирани моменти от въздействие то на Л. Каравелов, Ив. Вазов, Ал. Константинов, Елин Пелин, Й. Йовков върху по-сетнешните прояви на нашата проза. Но направеното е все още малко, недостатъчно да очертае пълнотата на взаимовръзките между отделните генерации в поезията и прозата. Ка то че ли повече усилия се влагат да се изследва въздействието на чуждите литератури вър ху българската, вместо да се осмисли и органичността на литературния развой с оглед на националната, вътрешноестетическата му приемственост. В тази насока за поезията на Димчо Дебелянов са се изказвали само по-общи конста тации - по-разгърнати и конкретни са те за контактите му с поезията на символизма. Посочвано е и въздействието на Пенчо Славейков. 1 Един обхватен поглед върху отноше нието на Д. Дебелянов към П. Славейков, към неговото творчество и неговата дейност разкрива плодотворна школовка. И още нещо - указва на един съществен фактор, който е бил преграда за задълбочаване на идейно-естетическите принципи на символизма при Формирането на поета Дебелянов. Представяйки определени нравствено-хуманистични тревоги и упования. Славейковата поезия в същност играе стимулираща роля за засилване на реалистичните, вътрешнопсихологически измерения на Дебеляновата поезия. До статъчно основание за това ни дава и само стихотворението „На Пенчо Славейков", четено на утрото в памет на Славейков, печатано в сборник, издаден по тоя повод. Анализът на творбата показва, че Дебелянов е вникнал в идейно-естетическата и нравственопсихологическата същност на Славейковото дело. Но тя е завършек на едно продължи телно и трайно общуване, израз ена осмислен професионален и лично-съкровен контакт с това творчество.