Обсъждане

Неотдавна в Литературния институт при Българската академия на науките се обсъди първият том от подготвяната четиритомна марксическа „История на българската литература".1 Обсъжданият том обхваща литературно-историческото ни развитие от възникването на старата българска литература до Паисий Хилендарски. Този научен труд е плод на системните усилия на авторски колектив в състав: Петър Динеков, Емил Георгиев, Велчо Велчев, Иван Дуйчев, Боню Ст. Анге лов и Кую Куев. Трябва да се отбележи още в началото, че всички специалисти и целият инсти тутски колектив посрещнаха с подчертан интерес първия том, затова шестдневното му обсъждане се превърна в истин - ска творческа дискусия, посветена на характерните проблеми, свър зани със специфичните особености на нашата стара литература. Състоя се сериозен разговор за облика, методологията, националната самобитност, литературноестетическата същност, стилните особе ности, художествения критерий, литературните течения и школи и за всички отличителни черти на нашата древна многовековна литература и култура. Почти всички изказали се изложиха своите схващания за определени страни на тази богата българска книжнина, предявиха високи изисквания към авторския колектив идадоха интересни препоръки, защитиха познати тези или изложиха нови оригинални хипотези…

В две заседания - на 29 септември и 13 октомври т. г. Научният съвет при Института за литература в разширен със тав обсъди труда на Александър Ничев върху Алеко Константинов. Трудът има монографичен характер и обхваща следните раздели: Увод: Биография; Литературни опити; До Чикаго и назад; Бай Ганю; Фейлетони; Поетика; Алеко Константинов и българската социалдемокрация. Рецензентите е м ил Стефанов и Розалия Ликова оценяват работата на Ничев като първа обстойна научна монография върху живота и творчеството на големия наш писател. Те виждат нейните положителни качества както в съби рането на ценен и в много отношения нов Фактически материал, така и в анализа на този материал. „Навсякъде в книгата си Ничев е разяснил внимателно, подробно, с нужните аргументи идейно-политическото развитие на Алеко - подчертава Емил Стефанов. - За пръв път в нашата Литературна история широко и задълбо чено са разгледани и обяснени идейните позиции на Алеко".

На 4 и 15 октомври 1960 г. в Секцията по българска литература до Освобожде нието продължи обсъждането на материалите за сборника, посветен на Любен Каравелов. Многообразно и богато, все още недостатъчно проучено и осветлено, творческото дело на редактора на „Свобода" предоставя за изследване интересни проблеми из областта на литературата, пуб лицистиката, фолколора, етнографията, езикознанието. Това в значителна степен предопределя не само разнообразието на темите, които ще бъдат включени в сборника, но и стремежа към оригиналност в разработката им. Статията на Светла Гюрова например „Любен Каравелов като 143 редактор на П. Хитовата книга „Моето пътуване по Стара планина" е сполучлив опит чрез Хитовите мемоари да се даде правдива представа за редакторския маниер на Каравелов. Съпоставяйки оригинала на произведението и първата му редакция, направена от П. Берковски, с отпечатания през 1873 г. текст, авторката идва до извода, че Каравелов, без да внася промени в съдържанието, прави творчески корекции“ на езика, композицията, образността и социалната заостреност на творбата. Заедно с проследяването на редакторската работа над Мемоарите Гюрова дава представа и за произведението като цялост, за проявения интерес към него в някои славянски страни и за мястото, което заема в българската възрож денска литература. Изтъквайки неоспоримите достойнства на статията, които посочиха в изказванията си и проф. М. Арнаудов и проф. П. Динеков, рецензентът Дочо Леков изказа пожелание да се наблегне повече на онези Каравелови допълнения, които имат социален и политически характер, да се разшири заключи телната част на работата и да се внесе единство в библиографските бележки.

През юни т. г. на съвместно заседание на секцията за българска литература след Освобождението, за руска класическа и съветска литература и теория на литературата при Института за литература бе обсъден трудът „Някои проблеми на хумора и сатирата в съветското литературознание" от В еличко Вълчев. Рецензентът Боян Ниче в намира, че авторът старателно и добросъвестно е проучил почти всички трудове на съветските изследователи, излезли от печат през последните десет години, които се занимават с творчеството на изтъкнатите руски и съветски сатирици. В направения обзор в тази област се изтъкват на преден план въпроси за спецификата на жанра и художественото майсторство, разграничават се различните отсенки на комичното, отде лено е значително място за характера на съветската сатира и за нейните идейни позиции и др. В центъра на вниманието на автора са трудовете на изтъкнатите съвет ски литературоведи Я. Елсберг, Ю. Борев, Л. Ершов, В. Кирпотин, А. К. Бушмин. Рецензентът намира, че общо взето първите три раздела на статията имат осведомителен характер. В тях изложението е конспективно, липсват проблеми и на места съдържанието на разглежданите трудове е обеднено. Б. Ничев оценява втората част на работата на В. Вълчев като по-интересна. В нея авторът показва по-задълбочени наблю дения и излага верни становища. Рецензентът посочи, че В. Вълчев би трябвало да разгърне в по-широк план тази част, като се спре и на по-новите излезли от печат трудове и направи по-пълни и по-цялостни обобщения. В заключение Б. Ничев изтъкна, че работата на В. Вълчев няма конкретна цел и в този вид има осведомителен характер. След сериозни съкращения (в първата част), преработка и прекомпози ране на материала тя може да се използува за рецензентския отдел на Известията на Института.

В началото на м. ноември 1962 г. науч ният съвет на института проведе разшире но заседание, на което бяха обсъдени Известията на Института за литература (брой 7 брой до 11 включително). Доклад за Известията изнесе ст. научен сътрудник Стойко Божков. Той проследи историята на това институтско издание, неговия характер и задачи, кръга на неговите сътруд ници, характерните му постижения и слабости. След това бяха зададени въпроси на докладчика, на които той отговори. В изказванията взеха участие 11 научни сътруд ници. Искра Панов а сподели свои впечатления от последните книжки на Известията. В тях има един дял материали, които са ясно определени по жанр - публи кациите и научните съобщения. По тяхната научна стойност не може да се спори. После идва един раздел студии и статии, които се намират на по-първичен стадий на научна обработка. Те са нещо средно Между документални материали и историко-литературни изследвания. Това са работите, които заемат главния дял от публикуваната продукция в Известията. Съв сем липсват материали на съвременна тема, а също и теоретични изследвания Получава се впечатление за тематичен разнобой. Единствено томът, посветен на Смирненски, е тематично целенасочен. Получава се така, че статиите и изследванията, които са свързани с по-актуални въ проси, отиват в сп. „Литературна мисъл", по-крупните трудове се публикуват като отделни книги, а за Известията остават неща, които са свързани преди всичко с по-старата литература.

На 10 юни 1971 г. в Института за литература беше проведено обсъждане на сп. Литературна мисъл". Срещата на редакционната колегия с научните сътрудници на института, с видни литературоведи, писатели и най-близки сътрудници на списанието имаше конкретната задача да пре цени работата от периода 1969—1970 г. В процеса на оживеното обсъждане прегле дът на двугодишния период стана повод да се види по-широко развитието на списанието с оглед неговата специфика. Размяната на мнения беше открита с доклада на акад. Пантелей Зарев - главен редактор на „Литературна мисъл". За периода 1969-1970 г. той говори като за продължение на пътя, по който списа нието тръгва от своето основаване. „Литературна мисъл“ беше създадена непосредствено след Априлския пленум на ЦК на БКП и решава проблемите на литературата в една обновена, даваща много възможности за творчество атмосфера. В своето петнаде сетгодишно съществуване списанието отстоява партийните, марксистко-ленински позиции в литературознанието. Главният ре дактор направи преглед на публикациите в списанието от последните две години, като изтъкна тяхната проблемна широко- обхватност и висока научна стойност. П. Зарев спомена заглавията на статии, които имат приносен характер в различните области на литературната история, в съвре менната проблематика, в решаването на тео ретически въпроси. С интересни трудове спи санието е отбелязало през отчетния период и две исторически годишнини - 25-годишнината на социалистическата революция в България и 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин. През разглеждания период редакционната колегия е проявявала постоянен стре меж да разшири кръга на своите сътруд ници, да привлече повече научни работници за творческа изява на страниците на списа нието. Резултатите от този стремеж са на лице - за две години в „Литературна мисъл" са публикували свои трудове 35 автори из - между сътрудниците на института и 32 автори, привлечени отвън. Редколегията и в бъдеще има задача да продължи разши ряването на авторския колектив, без да принизява високите изисквания към представените работи. Пръв се изказа писателят Ангел То доров. „Убеждението ми е - заяви той, - че списанието успешно изпълнява своите задачи в отстояване партийната линия в областта на литературата." Според А. Тодоров правилна е главната насоченост на „Литературна мисъл“ към литературната история. Богатството на нашата литература трябва да се изследва непрекъснато, това е задача от първостепенна важност. Но необходимо е списанието по-широко да изразява интереса си към такива събития от актуалния живот като речта на др. Тодор Живков пред актива на Софийската градска комсомолска организация (една препоръка, към която после се присъедини и Г. Караславов). Става дума да се даде повече място на материали, обсъждащи повдигнатите проблеми. А. Тодоров постави и един въпрос, на който се спряха после мнозина от изказ ващите се и по който се оформи едно общо становище - Литературна мисъл“ да подхваща разглеждането на централни, важ ни литературоведчески проблеми. Според А. Тодоров един такъв проблем е проблемът 173 за модернизма като литературно течение. Като реакция на изживения догматичен подход към литературното наследство сега се наблюдава известен либерализъм, амни стиране на модернизма. Списанието трябва да продължи сериозната борба на нашата прогресивна литературна мисъл спрямо модернизма, водена в миналото, като му даде пълно, точно осветление от марксическо гледище. „Литературна мисъл" има възмож ността и задължението да разрешава такива сложни въпроси. В заключение писателят изтъкна: „Списанието е културно направено, много богато по съдържание, обхваща разнообразието на нашата литература. Моята основна оценка е положителна."