Търсенията

Когато историкът на националното ни интелектуално-духовно развитие ще иска да обгърне и изследва литературния живот през социалистическата епоха, пред погледа му неминуемо ще се открои личността на акад. Пантелей Зарев. Неговото име на литературовед е свързано с оная напрегната атмосфера непосред но след народната победа, когато и литературната ни теория, история и критика ведно с политическата, философската, научната, общокултурната, с цялата творческа мисъл, трябваше да се включи в решаване на историческите задачи, обусловени от новия социалистически етап в националното ни битие. И в този бурен обществен и духовен кипеж - напрегнат, изпълнен с драматични и героични сблъсъци - името на П. Зарев все по-често ще започне да се появява в ежедневния и периодичен печат под статии, третиращи твърде разностранни въпроси - ту Някои моменти и страни на революционно-пролетарската ни литература, ту творчеството на големите ни писатели-реалисти, ту пък въпроси от естетически и методологически характер. Подобно на толкова много люде на интелектуално-творческата мисъл и неговата духовна енергия, изследователската му страст сякаш се отприщват, изявяват се с рядка интензивност. И днес пред нас вече се откроява едно богато и разностранно дело, което го вори красноречиво за търсенията и завоеванията на будната му, незнаеща покой мисъл, представлява значителен принос в развитието на българското марксистколенинско литературознание. Това дело привлича вниманието ни и с богатата си тематика и проблематика, и със своя граждански патос, и с марксическата си устре меност. То ни разкрива много страни от ония сложни и противоречиви процеси в художествената ни литература, литературна наука и критика, които съпътствуваха общественото ни и духовно развитие през социалистическото ни четвъртстолетие, а ни подсказва и насоките на по-нататъшни дирения. Ако като непосредни свиде тели на тия процеси ние невинаги сме съумявали да уловим цялото напрежение, неизбежните изпитания при осъществяването им, всеобхватното им съдържание, то когато те са намерили своеобразна проекция в дейността на една личност, посветила се изцяло на литературата, участвуваща с мисъл и дело в съзиданието на новата ни социалистическа литературна наука и култура, те ни стават сякаш по-разбираеми и непосредно осезаеми. Наистина, обглеждайки пътя, изминат от П. Зарев между книгите „Литературата като познание“ и „Панорама на българската литература“, ние се сродяваме твърде отблизо и непосредно със съдържанието и патоса на нашата съвременност, изпълнена с епични усилия за съзидание на ново общест вено и духовно битие, като се преодолява и продължава предишното, като се обосновават, утвърждават и развиват принципите на една нова социално-историческа и 131 философско-естетическа система, като се осъществява марксистко-ленинската теория в областта на цялостния духовен живот. Имаме възможност да почувству ваме усилията, изпитанията и завоеванията на литературоведа-марксист, обладан от благородния стремеж да бъде вдъхновен творец на съвременното ни литературознание, отдавайки му сили и изследователски пориви, размисли и прозрения, комунистическата си вяра. И Затова и акад. П. Зарев може да посрещне своята шейсетгодишнина с чувство на дълбоко удовлетворение от изминатия плодотворен път, от онова, което ни е дал като резултат на едно високо гражданско и научно съзнание. В негово лице литературознанието ни се домогна до нови хоризонти. Националното ни литературно развитие бе изследвано от нови аспекти, за да се открои още по-ярко релефно диалектическата взаимообусловеност между народностното ни битие художествената ни литература. Днес името на Зарев е органически свързано цялостния ни литературен живот като един от неговите организатори и ревностни изследователи, като човек, живеещ най-непосредно с проблемите на националната ни литература в нейното историческо развитие и съвременно състояние. И C Ако първата книга, посветена на Българското възраждане, писана още през 1939 г. и претърпяла няколко издания, има по-скоро историографски характер, то втората вече третира един от кардиналните проблеми на марксическата есте тика - литературата като познание (1945). Така още първите стъпки на литературоведа са обусловени от съзнание за необходимостта да бъдат изяснени някои от принципите на литературата като своеобразна форма на обществено познание и съзнание на основата на марксистко-ленинската теория на отражението, да се излезе срещу буржоазно-идеалистическите теории за изкуството. Отсега нататък Зарев ще се включва все по-активно в литературния живот, ще развива богата, разнообразна и плодотворна литературоведческа дейност, която заслужено му спечелва име на ревностен продължител на делото на Д. Благоев, Г. Бакалов, Т. Павлов.

От 1 до 4 април т. г. в парк-хотел „Москва" се състоя творческа дискусия върху съвременната българска литература - една нова форма, която представлява продължение и качествено по-високо доразвитие на досегашните ежегодни обсъждания на литературната продукция. Нейната цел бе, като се имат пред вид главно появилите се през 1979 г. произведения, да се направи обстоен анализ на тенденциите в литературното ни развитие за по-голям период от време; да се изследват както постиженията, така и слабостите на съ временната поезия, белетристика, критика и детско-юношеска литература; да се откроят проблемите на нашата литература в настоя щия етап от нейното развитие. Именно тази голяма амбиция - на базата на ограничен период и кръг произведе ния да се разкрият главните тенденции и насоки на литературния процес, да се поставят основните въпроси на литературата и литературния живот - определя мащаба и значението на творческата дискусия. Тя определя и критериите, с които трябва да се оценяват резултатите от откровения и оживен разговор по проблемите на съвременната българ ска литература. По време на дискусията бяха изнесени четири основни доклада: за поезията - от Емил Петров; за белетристиката - от Боян Ничев; за критиката - от Здравко Петров, и за детската литература - от Анастас Стоянов. Както се вижда, за докладчици бяха привле чени едни от най-авторитетните наши критици и писатели. И техните доклади независимо от някои свои слабости изпълниха основната си задача - да дадат основа за широк творчески разговор, да стимулират литературната и критическата мисъл, да насочат вни манието към възлови проблеми и тенденции. Доказателство за това е активното участие в дискусията - през четирите дена се изказаха общо 67 писатели, т.е. около една пета от членовете на СБП. В болшинството от изказванията намериха израз искрената загриженост за утрешния ден на нашата литература и задълбоченото вглеждане в постигнатото, анализът на достиженията и творческото себенедоволство, произтичащо от новите мащабни цели и задачи. Така като 166 литература) цяло дискусията премина под знака на жизнетворния априлски дух, нейни главни ориен тири бяха идеите и методологическите напътствия на др. Тодор Живков, залегнали в известната му реч пред столичните комсо молци от 1969 г., в речта пред младите литературни творци от 1977 г., в словото му по повод 50-годишнината на партийната организация при СБП и пр. Именно този колективен стремеж към конструктивно изследване на актуалните проб леми, органически съчетаващ уважението на постигнатото със самокритичността, бе може би най-ценното достояние на дискусията. Както изтъкна в своето заключително слово председателят на СБП Любомир Левчев: „Характерно за дискусията беше единството на целта - общата грижа по-добре да се разкрият недостатъците и постиженията на отделните жанрове и като се стъпи стабилно върху недискусионните изпитани принципи на марксистко-ленинската естетика, да се достигне до значителни обобщения за новите явления и тенденции на развитието на нашата национална литература."