Хроника

Библиографски раздел

* * * Изследване на съветски учен за Презвитер Козма. [За труда на Юрий Бегунов]

Free access
Статия пдф
1491
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 16 януари 1969 г. Научният съвет при Института за литература обсъди труда на н. с. Юрий Константинович Бегунов - к. ф. н. - Козма Презвитер в славянските литератури". В работата на разширеното засе дание освен членовете на научния съвет взеха участие преподаватели от Софийски държавен университет „Климент Охридски", от Висшия педагогически институт „Кирил и Методий" в Търново и научни работници от институтите за български език и за балканистика при БАН. Този интерес към труда се дължи както на неговата проблематика, така и на широките рамки, в които е поставено изследването на прочутата „Беседа" на Презвитер Козма. Резултат от съвместната работа между Института за литература при БАН и Института за руска литература (сектор древноруска литература) в Ленинград трудът на Ю. К. Бегунов е ново дока зателство за плодотворното българо-съветско сътрудничество в областта на науката.

Статии

Библиографски раздел

Бележит учен–родолюбец и гражданин-хуманист

Free access
Статия пдф
3753
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Това признание на акад. Ангел Балевски, струва ми се, ни дава ключа да навлезем в неговия мисловен и нравствен свят, да вникнем в ония граждански и съкровено човешки изживявания, които са насочвали духовната му енергия към дела, еднакво скъпи на народа ни, на човечеството. Стига само човек да побеседва с него или да слуша разговорите му с други, да чуе изказванията му, които той прави така често като ръководител на Българската академия на науките, като член на толкова много научни, културни, обществени организации, да прочете стотиците му статии и слова, за да почувствува обаятелна та му личност, необозримата му хуманитарна култура, неистовото му родо любие, будната му гражданска съвест, готовността му да служи на националния и общочовешкия прогрес, на сътрудничеството между народите, на мира. От неговия кабинет човек излиза обогатен с нови идеи, с нови вълнения на сърцето и на ума, с едно чувство на възхищение от човека, изпълнен с толкова благородни помисли за народностно и нравствено извисяване, за утвърждаване на национални и общочовешки добродетели. Удивлява ни вълну ващата му съпричастност към народната съдбовност - и в миналото, и в наше време. За него тя е светая светих", подхранва всяка негова проява, вдъхновява го, когато на национални и международни форуми издига глас в защита на свещени човешки права, на хуманни идеи. Всеки, който е имал възможност да общува с акад. Балевски, не може да не се удиви на всеобхватните му познания по проблемите на историята, лите ратурата, културата на народа ни, на човечеството, на умението му да тълкува превратностите в историческите процеси, духовните превъплъщения на човешката личност, съдбините на света. Той извиква възхищението ни и със сладкодумието си, с образната, изпълнена с народни мъдрости мисъл, с феноменалната си памет, със способността да се вживява в народни и лични съдби, да се вълнува от произведенията на изкуството, да рецитира стихове от български световни класици - в оригинал и превод, да благоговее пред подвига мислители и общественици, на борци за свобода и правда в света. И след като се разделиш с него, продължаваш да си под обаянието на чутото, у тебе нахлуват размисли за род и родина, за историческата ни орис и за човешката цивилизация, за повелите на нашата съвременност, за перспективите на бъде щето.