Бележит

Тодор Павлов принадлежи към онези творчески личности, които с плодотворната си дейност разкриват нови хоризонти пред научната мисъл. Затова именно те привличат и ще привличат вниманието и на съвременници, и на бъдни поколения, на всички, които се стремят да се сродят с голямата творческа индивидуалност - прозряла истини, чието опознаване обогатява човека, тласка го към нови дирения, към все по-голямо напрежение на мисълта и на волята за овладяване законите на обществото и на природата. Очарованието на такива хора неизмеримо много пораства, когато проникновената мисъл се носи от голямо човешко сърце, когато научните им знания са съчетани с високохуманни нравствени принципи.

Когато характеризираме Йовковия стил като цяло, особена стойност придо биват думите на М. Арнаудов: „Действителността се преобразяваше неусетно във фикция с дълбоки корени в реалното, без да се лишава тя от онова емоционално вживяване, което придава поетически чар на рисунъка. Реално и въобразено влизаха в една комбинация, твърде характерна за него като човек на двойното реално и поетическо възприемане на околния свят. "1 В нашето литературознание са познати редица изследвания, които разкриват образната система на писателя, и във връзка с това изтъкват някои особености на неговия език, както и необходимостта от специалното му проучване. В тази насока особено значение има книгата на Искра Панова. Като сравнява Йовков с Иван Вазов и Елин Пелин, тя разкрива особеностите на творческия процес у него, свързан с композиционното изграждане на произведенията му. Много от нейните постановки имат пряко отношение и към проблемите на езика му, например, че много по-често той започва разказите си отстрани или от средата - досъщ като изреченията си", че той строи разказите си, следвайки тази логика, която е логиката на неговото художническо мислене и която именно един стилов анализ би трябвало да разкрие" (с. 107), че „разказът расте наведнъж и изцяло, едновременно от всички страни - със същата едновременност и слож ност на растежа, който отличава и отделната фраза“, „че общата ритмоемоционална нагласа храни фразата, тя обединява строежа на отделното изречение със строежа на творбата, езика - с композицията" (с. 102). Интерес към Йовков проявява и нашето езикознание, като се проучват отделни езиково-стилни средства и похвати, свързани главно с неговата лексика. Но езикът на Йовков в цялост, като отражение на националния език в ново време и като индивидуална творческа даденост не е проучен.

Тази година нашият народ чествува големи исторически годишнини, които ни изпълваха с гордост и ни дадоха възможност да почувствуваме още по-дълбоко величието на народната ни съдбовност. Той с вълнение следеше и участвуваше в подготовката и провеждането на току-що завършилия Дванадесети конгрес на Българската комунистическа партия и сега с всичките си градивни сили работи за реализиране на неговите решения в живота. С не по-малко вълнение той се готви да посрещне и една друга годишнина, която го изпълва с размисъл и признателност - седемдесет годишнината на своя пръв партиен и държавен ръководител др. Тодор Живков. Защото вече четвърт столетие др. Живков с голям размах и творческо проникновение ръководи страната ни по пътя на социализма, чертае по-близките или по-далечните задачи в усилията ни за изграждане на социалистическото общество. Дълголетният жизнен път на Генералния секретар на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ е посветен на епичните борби на народа ни за осъществяване на великите завети на Д. Благоев и Г. Димитров, на безсмъртните идеи на марксизма-ленинизма, на светлите пориви на човека за пълнокръвен обществено и духовно осмислен живот. B Прегърнал още от младини тези животворни идеи, др. Т. Живков се калява огъня на кървавите схватки с фашизма в навечерието на народната победа, за да се утвърди като един от ръководителите на партизанското движение, на въоръжената съпротива срещу монархо-фашизма. Още в първите дни на народната власт партията му поверява най-отговорни постове, където той работи присъщата му енергия и разбиране повелите на момента. Но истинските си качества на голям партиен ръководител той проявява, когато застава начело на партията, и то в един от най-трудните моменти на социалистическото ни развитие. C Както е известно, в светлината на решенията и духа на ХХ конгрес на КПСС у нас се проведе през 1956 г. историческият Априлски пленум на ЦК на БКП. Именно при подготовката и провеждането на този пленум, който бележи нов етап в развитието на страната ни по пътя на социалистическото строителство, др. Т. Живков се утвърди като безспорен партиен ръководител с неоспорими организационни способности и творчески марксистко-ленински подход при решаване на сложните и многообразни задачи, които стояха пред народа ни, както и пред комунистическото движение изобщо. Отсега нататък именно той ще се изявява като ръководител от нов ленински тип, който с голям размах и комунистическа принципност ще работи за осъществяване на тактическите и стратегическите задачи на партията, ще се утвърди като теоретик и практик на понататъшното партийно и държавно строителство. Името на др. Т. Живков завинаги ще остане свързано с историческите реше ния на Априлския пленум - начертал пътища за извеждане на страната ни на най-предните редици на съвременната социалистическа общност.