Бележит майстор на художественото слово

Когато характеризираме Йовковия стил като цяло, особена стойност придо биват думите на М. Арнаудов: „Действителността се преобразяваше неусетно във фикция с дълбоки корени в реалното, без да се лишава тя от онова емоционално вживяване, което придава поетически чар на рисунъка. Реално и въобразено влизаха в една комбинация, твърде характерна за него като човек на двойното реално и поетическо възприемане на околния свят. "1 В нашето литературознание са познати редица изследвания, които разкриват образната система на писателя, и във връзка с това изтъкват някои особености на неговия език, както и необходимостта от специалното му проучване. В тази насока особено значение има книгата на Искра Панова. Като сравнява Йовков с Иван Вазов и Елин Пелин, тя разкрива особеностите на творческия процес у него, свързан с композиционното изграждане на произведенията му. Много от нейните постановки имат пряко отношение и към проблемите на езика му, например, че много по-често той започва разказите си отстрани или от средата - досъщ като изреченията си", че той строи разказите си, следвайки тази логика, която е логиката на неговото художническо мислене и която именно един стилов анализ би трябвало да разкрие" (с. 107), че „разказът расте наведнъж и изцяло, едновременно от всички страни - със същата едновременност и слож ност на растежа, който отличава и отделната фраза“, „че общата ритмоемоционална нагласа храни фразата, тя обединява строежа на отделното изречение със строежа на творбата, езика - с композицията" (с. 102). Интерес към Йовков проявява и нашето езикознание, като се проучват отделни езиково-стилни средства и похвати, свързани главно с неговата лексика. Но езикът на Йовков в цялост, като отражение на националния език в ново време и като индивидуална творческа даденост не е проучен.