Към въпроса Йовков – Садовяну

Когато преди години възникна този въпрос, той не излизаше от рамките на най-общите структурно-типологични паралели в произведенията на двамата сходни автори. Определението „сходни" би трябвало да се приема в неговата буквалност, употребено съзнателно и целенасочено. Разгледано в светлината на философските категории, пространство“ и „време", това сход ство още веднъж потвърждава взаимната обусловеност между личност - общество - творче ски процес. Доколкото тази триада е следвала своето диалектическо развитие в нашата зона на Балканите, ние намираме в литературата на двата народа и сходни художествени резултати. Малко е да се каже, че тези бележити творци са само съвременници. В хода на времето те имат твърде общи моменти, в които древноримската богиня е разделяла пристрастията си към двамата. Преди всичко тя пожелава да им отреди за детство последните двайсет години на късноромантичния за Балканите XIX в. и това ще сложи траен отпечатък не само върху цялостното им творческо развитие, но и в психологическата нагласа при приемането и оценката на обективната действителност. Но 1880 г. като рождена на двамата вероятно не се е видяла достатъчна в експеримента на същата тази Фортуна и тя избира месец ноември като най-подходящ за оповестяване щастливото събитие в дома на Александру Садовяну и на Стефан Йовков. Три дена измерват големия аванс в полза на Садовяну, за когото времето винаги ще работи „за“. Ако вместо на 9 ноември Йовков се беше родил заедно със Садовяну на 5 ноември, можехме да повярваме в пророческия пръст на съдбата, в предопределението и на двамата да се запишат в Юридическия факултет и да го посещават: Йовков - няколко месеца, Садовяну - няколко седмици, след което и двамата да потънат в необятния свят на литературата. Толкова. Всичко останало езакономерен процес. Необходимостта на времето ги създава като творци. Случай ността поставя знак на равенство в календара на житейския им път. Дори и в това, че двамата умират в един и същи месец - Садовяну на 19 октомври, Йовков на 15 октомври. Този път обаче годината не е една и съща. Времето отново работи в полза за Садовяну и му дава още 24 плодотворни години, т. е. общо почти половин век творческа дейност. И това не е малко. Но за него - по-нататък. Когато се говори за Йовков и Садовяну, обикновено отбелязват принадлежността им към две столетия, към две епохи. Аналогичните обществено-исторически условия моделират, поне на първо време, сродна душевност у двамата и това е вече споменатата остра чувствителност към аромата на една отминала романтика, която пази спомена на незаличимите възприятия на детството. Вероятно старата Жеруна не се е отличавала много от малкото молдовско градче Пашкани, дето думата „Хайдутин" и на двата езика е произвеждала едно и също неотразимо впечатление. И не може да бъде другояче. В Балкана все още витаят сенките на старите юначни българи, които времето сякаш ревниво е запазило именно за перото на бъдещия Йовков, чак до появата на „Старопланински легенди". В пълното с потайности и страшни красоти селце Вершени край река Сирет дядото на Садовяну Георге урсаки направо заявява: