Воин-хуманист-поет

Ако за много наши творци на словото изобразяването на войната е своего рода преориентация, нарушаване на един ритъм и следване на друг, писателят Йовков B е рожба на военното време. Той израства и укрепва като белетрист смутните времена на социално-националните катаклизми, довели народите до страшни страдания. Задавали са си въпроса: кое направи Йовков писател? От говорът е по-лаконичен от въпроса - талантът. Във всеки случай - не войните. Истинският отговор трябва да търсим много по-дълбоко - в националното самосъзнание на творческата индивидуалност и личност. За съжаление много малко преки изказвания за себе си и своите произведения ни еоставил този велик мълчаливец, но неговата белетристика е напълно достатъчна, за да открием същественото от неговия характер. Впрочем това е съкровеното желание на самия писател. За Йовков същностният смисъл на всяка литература е нейният национален дух... „не от враждебен към другите народи патриотизъм, не и от чувство на расово превъзходство, каквото ние впрочем нямаме, трябва да желаем това, а защото то е условие за всяка култура, за всяко морално и духовно съ вършенство ... Към художествено превъплъщение на националното съзнание, към неговото възпитаване са насочени усилията на твореца. И още едно показателно изказване на Йовков, което визира и темата за войните: „Нашите политически мъже не могат да разберат, че обновлението и възраждането и изобщо националното е преди всичко в творенията на писатели и художници, създадени от българската душа и предназначени да будят, да хранят и да издигат тая душа... Но нашите държавници и общественици са търсили не пробуденото и утвърдено национално съзнание, а пасивната, инстинктна, неосъзната българска душа и с нея са работили, тъй като с нея по-лесно може да се злоупотребява, "3 Тук се съдържа може, би част от тайната. И Йовков като Вазов търси и възпи тава възродителните сили на нацията. И двамата се разграничават от официал ното кокетничене с народностното, което често е било употребявано от властта за постигане на нечистоплътни цели. И особено по време на войните. Освен това идвамата наши писатели разбират войната не само като средство и цел за обе динението на българите, за да се заличат миналите неправди, наложени на България от политиката на великите сили, но и като своеобразно продължение на възрожденския процес в новите времена. И в тази своя трактовка като национални писатели те съвсем не са далече от комплексната истина за националния проблем на Балканите.