Априлска литературна дискусия ’82

За трети път месец април става време на равносметка и себепреценка за българските писатели, става време на оглед и анализ на тенденциите в развитието на съвременната българска литература. Традиционната - както вече можем да кажем - априлска литературна дискусия се утвърди като най-представителен колективен форум, на който се разглеждат не само появилите се през предишната година книги, но и преди всичко - новото и перспективното в литературното развитие; прави се съпоставка между него и развитието на културата, на цялото ни общество, за да се очертаят хоризонтите на предстоящите задачи. Такъв е смисълът, такава естратегическата цел на априлските литературни дискусии - да се надхвърлят рамките на ежегод ния преглед, за да може, изхождайки от съ твореното през годината, но без ограничаване единствено в него, да се потърсят по-общите закономерности във възходящия път на нашата литература. И трябва да се под чертае, че въпреки отделните увлечения, въпреки всички слабости, които могат да бъдат посочени в един или друг доклад, в едни или други изказвания, всяка година поредната литературна дискусия показва приближаване към тази значима цел. Това е може би най-доброто доказателство, че определе нието априлска е не само знак за едно, макар и символично съвпадение, а израз на реално съществуващо качество - защото именно априлската линия в областта на литературата и изкуството, чиято плодоносност бе доказана от времето, изисква от творците задълбочено и самокритично оглеждане на резултатите, анализ на богатството на социалистическо-реалистическата ни литература, конструктивно посочване на непреодолените още слабости - в името на по-нататышното идейно-художествено извисяване. Третата априлска литературна дискусия, която се проведе от 5 до 9 април т.г., бе найвнушителният колективен форум - изнесени бяха седем доклада: за белетристиката - от Александър Спиридонов, за поезията - от Здравко Чолаков, за драматургията - от Севелина Гьорова, за кинодраматургията - от Атанас Свиленов, за детско-юношеската поезия - от Александър Муратов - и проза - от Кирил Апостолов, за литературната критика - от Иван Попиванов, а в обсъжданията взеха участие почти една трета от членовете на СБП. Разбира се, не количествените измерения са главното, ма кар че и те подсказват активното участие на творците от всички поколения в анализа и преценката на сътвореното през изминалата година. Но по-съществено е, че в докладите - независимо от отделните им недостатъци, независимо от оспоримостта на едни или други оценки и мнения, - а също и в болшинството изказвания бяха поставени възлови, същностни проблеми на литературното ни развитие. Такъв е например въпросът за съвременната тема и съвременния положи телен герой в белетристиката, който все повече се очертава като главен критерий, според който ще съдим доколко нашата литература е изпълнила своя дълг към кипящата ни съвременност. И точно затова този проблем надхвърля рамките на един жанр - защото той е валиден и за драматургията и кинодраматургията, и за поезията, и за детско-юношеската литература, и косвено за критиката. Разбира се, неделим от въпроса за насоч ването към съвременната тема е и проблемът за художествената реализация на темата, за нейната естетическа защита. Неслучайно преди няколко години др. Тодор Живков изтъкна като главни пречки по пътя за пре творяване на съвременността във високохудожествени творби, за създаване на нова, социалистическа класика както недостатъчно доброто познаване на живота, така и недооценката на борбата за художествено майсторство. Това са в същност двете страни на въпроса за създаване на зрели, открояващи се творби, достойни за зрялото социалистическо общество.