Строители на вавилонска кула (За превода на съветската проза през 1981 г.)

Изложението на някои тези, свързани с тематиката, която обсъждаме, по начало се определя от общоизвестната констатация, че образцовите литературни факти и явления невинаги възникват в този ред, в който стават достояние на масовия читател. Това е особено забеле жимо при превода на чуждестранните литератури, интересът към които твърде често се опре деля от силно актуализирани критерии. Практиката показва, че златната библиотека на чове чеството рано или късно се подрежда по номера и на нашата лавица, макар нерядко между бронзираните томове да оставяме завинаги набързо и неугледно издадени книги, привлекателни със своите днешни идеи, образи и сюжети. Когато победата на кубинската революция предиз вика и своеобразен лингвистичен бум", от испански в нашата реч заприиждаха произведения на сегашната борба и предстоящата победа, изпреварили именно заради съвременните си ха рактеристики например пълното издание на „Дон Кихот“. Португалският език прозвуча пое тично на български най-напред с лирата на бореца Агостиньо Нету и нейният мъжествен звън все още ни заглушава плавните строфи на Камоинш. Преди да съзрем силуетите в класически тоги на Сеферис и Елитис, ние видяхме спартанския щит на Янос Рицос, който той бе вдигнал пред сърцето на Гърция. Френският език ни се откри наново с първична свежест в поезията на неколцина африканци, английският доказа за кой ли път своите възродителни способности в бунтовната по същност книжовност на бившите колонии. Не зная доколко немският език на Елиас Канети се оказа спасен от раздвоението между Брехт и Шпринтер, но преводите на този автор, които у нас почти съвпаднаха с аудиенцията му при шведския крал, ми напомниха по този повод единственото изключение от следното правило: нобеловите лауреати и днес изглеждат застинали в мрамор, но уважението към тях се придружава от жив, непосредствен интерес и да кажем - от силно чувство на културна солидарност към лауреатите на премията „Лотос", на „Каса де лас Америкас" и на други още награди по света, чрез които конкурсът показва не чертите на отминалата, а чертите на днес създаващата се класика. Този хаос е привиден, защото се развива по спиралата на вътрешна хармония и защото еестествено в подбора на книгите за превод социалното внимание да се насочва стремително към революционни по дух творби и творци. Класиката е примамлива с непреходността на установеното, но съвремието съдържа в себе си всички нейни елементи плюс новото или новаторското като стилистика и методология. Ето защо в преводаческото дело като безспорен признак на преводаческия талант фигу рира моментът на откривателството. Откривателство както на нови имена, така и на нови про странства в езиците. На наша земя ние градим вавилонска кула.