Библиографски раздел

„Георги Караславов. Изследвания, посветени на 70-годишнината му”, сборник

Free access
Статия пдф
2604
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Творческото развитие на писателя Георги Караславов е било винаги във фокуса на съв ременните историко-литературни и теоретикокритически изследвания. Неговата ранна проза се превръща в своеобразна проверка за утвърж даващата се пролетарска литературна критика по пътя и към теоретическото и практическото усвояване на марксистко-ленинските принци пи за естетическа оценка на художествените ценности и явления. Творческият му път след победата на Деветосептемврийската револю ция и критическите оценки за отделните му произведения се превръщат в жалони на основните тенденции в съвременния литературен процес, респ. и на литературната критика. В тази връзка можем да разгледаме идейно143 съдържателния облик на юбилейния сборник, посветен на 70-годишнината на писателя. При съставянето на един юбилеен сборник винаги съществува опасност механично да се включат различни изследвания, които да не надхвърлят добрите намерения на юбилейния повод. Но не така се е получило в дадения случай. Редколегията на сборника е привлякла за участие литературни изследвачи от различни поколения, а това вече разкрива добрия стремеж да се обхване творческото дело на Г. Караславов не само чрез многообразието в проблематиката на отделните статии, но и чрез по-широкия спектър от критически оценки. Уводната статия на сборника има обзорен характер. Самото и заглавие - Летописец на комунистическото движение“, предполага и подхода към творческия профил на писателя. Георги Цанев маркира изворите на творчес ката жизненост, които определят и посоката на творческите търсения, индивидуалността на неговия самобитен талант - трайната връзка с реалния живот и с комунистическата партия. Посочва се, че: основен обект на художествено пресъздаване у Караславов е борбата на работническата класа, вдъхновена от идеите на комунистическата партия". В проблемноконспективен план се очертават основните идейно-тематични линии в прозата на Караславов. Уводният характер на статията предполага и лаконичността на историко-литературните обобщения.