Чудомир

За Чудомир като писател-хуморист, като художник и като обществен деятел е писано доста и ще се пише още, защото той се прояви със забележително творчество в тия области. Във връзка с моите спомени „Казанлък през моите очи от 1884 до 1944 година“ и аз се осмелявам да пиша за него по две причини: 1) защото той около три десетилетия бе най-известната, най-почитаната най-влиятелната личност в града ни и 2) защото аз имах възможност да го наблюдавам от 1920 до кончината му в 1967 г. и да работя с него в читалище „Искра" от 1926 до 1946 година. Чудомир дойде в Казанлък през 1920 г. за учител по рисуване (една година стажант, а след това десетина години редовен) в педагогическото училище, в което учителствувах и аз. Когато започна да учителствува в Казанлък, той бе вече 30-годишен зрял мъж. За града той бе още непознат, а за колеги и ученици - Димитър Чорбаджийски.

На 26 март т. г. Институтът за литература проведе в зала „Култура" в гр. Казанлък първата научна сесия, посветена на богатото литературно наследство, оставено ни от знаменития български хуморист Димитър Чорбаджийски - Чудомир. В работата на сесията взеха участие видни общественици, културни деятели и писатели от града, окръжния център и столицата. Научната сесия беше открита със слово от директора на института проф. Стойко Бож ков, в което той изтъкна голямото национално значение на Чудомировия хумор. Основен доклад прочете проф. Розалия Ликова, която подробно очерта мястото на Оригиналния майстор на смеха в развитието на българската литература. Да се определи мястото на един писател в живия литературен процес на националната литература - подчерта Ликова - означава в същност да се потърси не само онова, което го свързва със сродни нему писатели, но преди всичко да се очертае границата на неговата индивидуална неповторимост. Има случаи, когато самобитността на твореца дава повод за повърх ностни заключения за усамотеност, изключи телност и изключеност на писателя от тенденциите на литературното развитие, а по-дълбо кият анализ показва, че точно тая самобитност иоригиналност се явява ярък израз на дълбоки вътрешни тенденции на литературния процес, че точно тя оказва дълбоко, понякога скрито, мълчаливо влияние върху следващите поколения творци. "

Чудомир нарича своя хумор „сладък мехлем" и упорито вярва, че той лекува раните. Пролетарските сатирици никога няма да нарекат „сладък мехлем" своите безпощадни творби. Макар също така упорито да вярват, че помагат на обществото. И така - пролетарската сатира и хуморът на Чудомир. На пръв поглед несравними величини. Обаче сравнението е необходимо не само защото творчеството на големия писател хуморист съвпада по време с един зрял период от развитието на пролетарската сатира (30-те години) или защото Чудомир есте ствено се приобщи към търсенията на новата ни хумористична литература (след 9. IX. 1944 г.), а главно по следната причина: винаги когато прогресивната критика е пристъпвала вече към работите на популярния хуморист, тя е оценявала неговата дейност, изхождайки от високия критерий на пролетарската сатира. Невинаги посочвани конкретно, Кирков, Смирненски и техните най-естествени предшественици (Ботев, Алеко) са величините, до които критиците обикновено поставят Чудомир. Изводите от тия съпоставки понякога бяха твърде жестоки за него. През 1948 г. се казваше, че в разказите си Чудомир „едва-едва докосва по-съществени слабости на нашата минала и сегашна действителност, като винаги спира вниманието си на по-второстепенни и затова по-повърхностни явления". Година по-късно строго се заяви, че „хуморът на Чудомир е далеч от задълбочената сатира“, че писателят „най-често върти своя обектив към фрапиращите пейзажи и образи и снима външната им обвивка. Той затрупва същността с ненужните подробности на тази обвивка, с езиковите несъобразности на героя, с външните страни на постъпките и делата му. Така в разказите си Чудомир е по-скоро натуралист, отколкото реалист. Като описва безразборно всичко наблюдавано и като се задоволява само с външната му страна, Чудомировият натурализъм често забулва същността, замазва проблемите.. .. Похвалите за писателя бяха най-много от рода на „Макар само откъм външната обвивка, Чудомир, все пак, изнасяше една обществена истина, една действителност и с това се обясняваше, че „в редица случаи общественият ефект от Чудомировите разкази бе положителен, прогресивен..."4 В

Чудомир изгради своята поетика върху битово-анекдотичния разказ, като в много случаи жизнените епизоди, при които изпадат героите му, остават встрани от острите социални конфликти на своето време. Това е природно-непосреден хумор, въздействието на който би следвало да се търси предимно в битовоетичен план. Повествователният модел на Чудомир се гради върху низ от анекдотични епизоди, но те са включени в общ контекст и са достатъчни да щрихират както образ (образи), така и една картина на интелектуална и битово-социална нищета. Свободното въвеждане на епизоди, които разкриват пряко или косвено образа на главния герой — героя стожер, е обикнат похват от белетриста. Той доминира в по-голямата част от разказите и фейлетоните му, при които стройната фабула“ е пренебрегната в името на една автентичност и достоверност. Този мисловен поток, това изреждане и насищане на разказа с епизоди се родее най-характерните моменти от нашето словесно народно творчество. В случая доловена една особеност на народното общуване, която белетристът с вярно чувство вплита в своето повествование. Ролята на твореца започва от онзи момент, когато се постига степенуване на епизодите, когато се поставят художе ствени акценти, когато народното сладкодумие постепенно бива подчинено на една цялостна естетическа концепция. Така че тръгвайки от народностната традиция, Чудомир я издига и извисява, достига до свои решения и находки и онова, което за героите му е просто ежедневие, бит, раздумка - изведнъж се превръща в изкуство, щом до него се докосне талантът на твореца. Това преоткриване на на родния хумор, на народния живот придава на Чудомировите разкази и фейле C e тони пълна автентичност, своеобразен колорит, живост. В разказите на Чудомир не актуалното и злободневното са изведени като основен акцент, а са потърсени трайни народностни черти, които ни рисуват определен битов типаж - с очертани регионални и временни рамки. В повечето от случаите това са статични картини, изградени по веригата случка-ситуацияобраз, така дори в композиционната схема Чудомир плътно се придържа до принципите на природно-непосредния хумор. Отсъствието на открояваща се фабулна нишка наистина прави повествованието статично откъм действие, но тази статичност е неутрализирана с един невероятно жив, пластичен словесен рисунок, побрал в себе си най-характерните моменти от народното образно мислене и словесни обрати. Включени в художествена система - въпреки своята епизодичност разказите приемат и съхраняват в себе си трайни черти от народопсихологията на българина. Фрагментарната форма на разказа ограничава гледните точки на белетриста - битово-анекдотичните ситуации обаче са степенувани в своята комедийност и рисуват портрета на героя от непосредствена близост. Това е хумор, който най-често намира своята мотивировка чрез словесно-пластичния рисунък, чрез комичната ситуация или случка, а не чрез директна социална характеристика на нравите и типовете. „Словесните фойерверки", словесният поток от живи народни образи, сравнения и думи прави този хумор леко достъпен и в същото време той е изчистен от драстичност.