Поетиката на Чудомир

Чудомир изгради своята поетика върху битово-анекдотичния разказ, като в много случаи жизнените епизоди, при които изпадат героите му, остават встрани от острите социални конфликти на своето време. Това е природно-непосреден хумор, въздействието на който би следвало да се търси предимно в битовоетичен план. Повествователният модел на Чудомир се гради върху низ от анекдотични епизоди, но те са включени в общ контекст и са достатъчни да щрихират както образ (образи), така и една картина на интелектуална и битово-социална нищета. Свободното въвеждане на епизоди, които разкриват пряко или косвено образа на главния герой — героя стожер, е обикнат похват от белетриста. Той доминира в по-голямата част от разказите и фейлетоните му, при които стройната фабула“ е пренебрегната в името на една автентичност и достоверност. Този мисловен поток, това изреждане и насищане на разказа с епизоди се родее най-характерните моменти от нашето словесно народно творчество. В случая доловена една особеност на народното общуване, която белетристът с вярно чувство вплита в своето повествование. Ролята на твореца започва от онзи момент, когато се постига степенуване на епизодите, когато се поставят художе ствени акценти, когато народното сладкодумие постепенно бива подчинено на една цялостна естетическа концепция. Така че тръгвайки от народностната традиция, Чудомир я издига и извисява, достига до свои решения и находки и онова, което за героите му е просто ежедневие, бит, раздумка - изведнъж се превръща в изкуство, щом до него се докосне талантът на твореца. Това преоткриване на на родния хумор, на народния живот придава на Чудомировите разкази и фейле C e тони пълна автентичност, своеобразен колорит, живост. В разказите на Чудомир не актуалното и злободневното са изведени като основен акцент, а са потърсени трайни народностни черти, които ни рисуват определен битов типаж - с очертани регионални и временни рамки. В повечето от случаите това са статични картини, изградени по веригата случка-ситуацияобраз, така дори в композиционната схема Чудомир плътно се придържа до принципите на природно-непосредния хумор. Отсъствието на открояваща се фабулна нишка наистина прави повествованието статично откъм действие, но тази статичност е неутрализирана с един невероятно жив, пластичен словесен рисунок, побрал в себе си най-характерните моменти от народното образно мислене и словесни обрати. Включени в художествена система - въпреки своята епизодичност разказите приемат и съхраняват в себе си трайни черти от народопсихологията на българина. Фрагментарната форма на разказа ограничава гледните точки на белетриста - битово-анекдотичните ситуации обаче са степенувани в своята комедийност и рисуват портрета на героя от непосредствена близост. Това е хумор, който най-често намира своята мотивировка чрез словесно-пластичния рисунък, чрез комичната ситуация или случка, а не чрез директна социална характеристика на нравите и типовете. „Словесните фойерверки", словесният поток от живи народни образи, сравнения и думи прави този хумор леко достъпен и в същото време той е изчистен от драстичност.