Драган Ничев

Временният отлив от полето на съвре менната литературна критика постепенно се изживява. Редица изтъкнати наши литературни критици все по-често се появяват в оперативната критика, а проблемите на съвременната литература стават предмет на техните трудове. Усилията на нашата критика да не изостава от съвременното развитие на литературата стават вече все по-осезателни. Яко Молхов се нарежда между тази група критици, които са насочили вниманието си изцяло върху проблемите на съ временната литература. Наскоро изляз лата му книга „Съвременни белетристи" еоще едно свидетелство за тези интереси. В първата част на книгата са включени две обемисти статии - очерк върху романистиката на Димитър Димов и обзорен пре глед за романа през 1960 година.

Професор Емил Георгиев обладава енергично и свежо перо, нему не е чужда полемичната страст на публициста и първооткривателя, а всичко това - както е в дадения случай - съчетано с една богата ерудиция и марксически мироглед, му отрежда предно и водещо място сред дейците на нашата и международната славистика. Заедно с това неговата дългогодишна работа като професор към катедрата по славянски литератури в Софийския универси тет спомогна за изграждане на редица млади учени-славяноведи. Една от последните му книги „Общо и сравнително славянско литературознание" в основата си е изградена върху лекции, четени пред студенти. Но проф. Е. Георгиев не остава само при фактите, той не се задоволява само с тяхното откриване, изследване и анализиране, а преди всичко ги осветява в литературно-теоретичен аспект и очертава пътя на едно общо и сравнително разглеждане на литературните явления. Кни гата му, разделена на глави-очерци, всеки от които претендира за самостойност, е написана въз основа на обилен критически и фактически материал. Тя е богата с ценни библиографски и литературни справки, които още веднъж изтъкват нейната академичност. Но оригиналната трактовка и творческото асимилиране и обобщаване на използуваните трудове е спомогнало очерците да надхвърлят рамките на едно учебно помагало и да превърнат книгата в значителен и ценен принос в литературната наука и славистиката. Разбира се, цялото многообразие и широта на славянските литературни взаимоотношения не са и не могат да бъдат под погледа само на един учен, да бъдат изтъкнати само в един научен труд, колкото и обемен да е той. Сам проф. Е. Ге оргиев определя рамките на своите научни дирения, като извежда на преден план преди всичко моменти от българо-славянската литературна общност в епохата на Българското възраждане.

Чудомир изгради своята поетика върху битово-анекдотичния разказ, като в много случаи жизнените епизоди, при които изпадат героите му, остават встрани от острите социални конфликти на своето време. Това е природно-непосреден хумор, въздействието на който би следвало да се търси предимно в битовоетичен план. Повествователният модел на Чудомир се гради върху низ от анекдотични епизоди, но те са включени в общ контекст и са достатъчни да щрихират както образ (образи), така и една картина на интелектуална и битово-социална нищета. Свободното въвеждане на епизоди, които разкриват пряко или косвено образа на главния герой — героя стожер, е обикнат похват от белетриста. Той доминира в по-голямата част от разказите и фейлетоните му, при които стройната фабула“ е пренебрегната в името на една автентичност и достоверност. Този мисловен поток, това изреждане и насищане на разказа с епизоди се родее най-характерните моменти от нашето словесно народно творчество. В случая доловена една особеност на народното общуване, която белетристът с вярно чувство вплита в своето повествование. Ролята на твореца започва от онзи момент, когато се постига степенуване на епизодите, когато се поставят художе ствени акценти, когато народното сладкодумие постепенно бива подчинено на една цялостна естетическа концепция. Така че тръгвайки от народностната традиция, Чудомир я издига и извисява, достига до свои решения и находки и онова, което за героите му е просто ежедневие, бит, раздумка - изведнъж се превръща в изкуство, щом до него се докосне талантът на твореца. Това преоткриване на на родния хумор, на народния живот придава на Чудомировите разкази и фейле C e тони пълна автентичност, своеобразен колорит, живост. В разказите на Чудомир не актуалното и злободневното са изведени като основен акцент, а са потърсени трайни народностни черти, които ни рисуват определен битов типаж - с очертани регионални и временни рамки. В повечето от случаите това са статични картини, изградени по веригата случка-ситуацияобраз, така дори в композиционната схема Чудомир плътно се придържа до принципите на природно-непосредния хумор. Отсъствието на открояваща се фабулна нишка наистина прави повествованието статично откъм действие, но тази статичност е неутрализирана с един невероятно жив, пластичен словесен рисунок, побрал в себе си най-характерните моменти от народното образно мислене и словесни обрати. Включени в художествена система - въпреки своята епизодичност разказите приемат и съхраняват в себе си трайни черти от народопсихологията на българина. Фрагментарната форма на разказа ограничава гледните точки на белетриста - битово-анекдотичните ситуации обаче са степенувани в своята комедийност и рисуват портрета на героя от непосредствена близост. Това е хумор, който най-често намира своята мотивировка чрез словесно-пластичния рисунък, чрез комичната ситуация или случка, а не чрез директна социална характеристика на нравите и типовете. „Словесните фойерверки", словесният поток от живи народни образи, сравнения и думи прави този хумор леко достъпен и в същото време той е изчистен от драстичност.

Другарю Стоев, разкажете за своята най-ранна младост, за семейната среда, за духов ната атмосфера, при която се изградихте като личност и литератор. Днес някои от биографите обичат да казват: „Изживял прашно детство в малко провинциално градче..." Прашно ли беше вашето харманлийско детство, обичате ли да си спомняте за него? - И прашно да ебило, в нявгашния прахоляк днес светят златни прашинки! Баща ми - Диньо - беше бивш бояджийски работник, сетне сам бояджия и продавач на бои. Той идел от низините, когато срещнал мама - Неделя, - тя слязла при него от високо - беше дъщеря на богат сарафски род. Пристанала на младия бояджия и там, където се кръстосали съдбите им* - между двете посоки, - там е моята поява на белия свят. Властният дядо - сарафинът - не можеше да прости на младите - при това зетят му готвеше нови беди: конспирираше срещу неговата власт, посещаваше затворите... Запомнил съм класовата борба в моя край, отначало като борба между тате и дядо. Живях сред искрите на кремъка и стоманата - тези искри за мене бяха нещо по-естествено от ласката, от нежната дума. Допускам, че тази атмосфера на суровост и безпощадност е обгорила душата ми на гражданин и творец и без съмнение е повлияла при търсенето на силни характе ри, изчистили отношенията си от всичко сантиментално. От друга страна, мама, която бе дош ла от богат дом, с традиции в красивия бит, се вживя много добре в занаята на баща ми, надмина го. Показа му някои редки съчетания между основните багри. Отначало ги добиваше само за своите тъкани - беше добра тъкачка, - а сетне взе да показва това и на жените в града. С боите на тате и с окото на мама те постигнаха нови разцветки. След всеки арест на бащата неговата работа замираше, но сетне пак се оживяваше - памукът и вълната чакаха да се превър нат в облекла, хората имаха нужда от хубави багри и знаеха къде да ги търсят. Аз и досега помня хубавата, мрачна мамина младост: със строг поглед, който предупреждава да не я питат защо е тръгнала с комуниста, и с вечно боядисани ръце - ту червени, ту сини. - И тъй нека да уточним: коя е Вашата рождена дата, Колко членно беше семейството Ви? Имаше ли някои известни и колоритни личности в рода Ви? - Роден съм на 5 февруари 1925 г. в Харманли. Имам сестра с четири години по-голяма - Стойка; химичка е; живее в София. Дядо ми по майка е познавал някои от нашите възрожденци. След Освобождението е депутат във Великото Народно събрание. Известно време е бил стамболовист; имаше влияние в околията, но беше консервативен. В задната стаичка на дюкяна беше сковал бесилка със златни гвоздеи. Като поотраснах, ме викаше да ми я покаже: „Тук ще обеся баща ти - комуниста!" - Откога датират първите Ви най-ранни спомени за света, който ви заобикаляше? Проявявахте ли някакви дарби, предразположения или наклонности в детството си? - Моят пръв спомен не е толкова важен и не е отправна точка в живота ми. Помня, че бях много малък. Баща ми направи една палатка на двора - и мама и тате пренесоха част от покъщнината, защото ще има земетресение и къщата може да се събори.

Искам да спра вниманието Ви върху Вашата трилогия „Герои и характери". Струва ми се, че в процеса на работата замисълът Ви е претърпял някои изменения. В уводната бележка към книга първа (изданието от 1962 г.) Вие пишете: .....при подбора и класифицирането на героите се помъчих да ги разделя на три групи: мечтатели, революционери, строители". Те зи три групи ще оформят и подзаглавията на всяка книга от трилогията. По-късно трилогията Ви получава други подзаглавия: „Мечтатели", "Раждането на подвига“, „Творци“. Интересува ме дали тази промяна е свързана с обогатяването на замисъла Ви или тези подзаглавия са поточни, - Смятам, че вторите подзаглавия са по-точни. Но по същество те се покриват. Замисълът беше в исторически аспект да се проследи развитието на идеите, които в началото са само мечти; впоследствие е нужна борба, свързана с готовността за саможертва и сътворяването на подвизи, за да победи идеята, мечтата и те да се превърнат в реалност. След това идва творческото изграж да не на новото общество, на новия живот. Тогава на преден план излизат творците - нов тип човешки характери и нов тип литературни герои. И мечтателите, и героите, и творците в същност осъществяват историческото развитие в три различни етапа. Разбира се, такова разделение на историческите периоди, особено разделе нието на характерите, е условно, защото човешките характери са по-богати от всяка схема за тях. Всеки човешки характер е нещо единно и неповторимо. И в този смисъл у един мечтател мо же да има героизъм и несъмнено творческо начало... Дон Кихот е например и мечтател, и герой, и творец. Трудно може да се каже кое преобладава у него. Така е и с мнозина от литературните герои, от човешките характери, които откривам по своя път. - Какъв принцип Ви ръководеше при подбора на героите и разглежданите произведения. Ето например - образът на щабскапитан Михайлов от „Севастополски разкази" на Лев Толстой не е централен в неговото творчество. Той, разбира се, е силен, добре защитен художествено образ, но все пак остава нейде по периферията в Толстоевата галерия.... - Принципът беше един: да се въплътява в по-ярък вид основната идея на моя замисъл. От друга страна, се ръководех от идеята да се разкрие конкретно-историческата обстановка, при която е изградено дадено художествено произведение. Да се подчертае ритъмът в даденото произведение, да се разкрият нови страни от разглежданата проблематика, да се ситуира тази проблематика в нашето време, в нашата съвременност. И така да се кажат нови неща за разглеждания литературен герой.