Ролан

На 23, 24 и 25 май т. г. в Дома на учените във Варна се състоя международен колоквиум „Ромен Ролан и Европа“. За неговата значимост красноречиво говори фактът, че той се проведе под патронажа на председателя на Министерския съвет на HP Бъл гария Тодор Живков и на министър-предсе дателя на Франция Жак-Шабан Делмас. В почетния комитет на колоквиума бяха включени такива изтъкнати писатели и учени като Луи Арагон, Леонид Леонов, Филип Ноел Бейкър и Рене Касен, носители на Нобелова награда за мир, Артур Лундквист, Алфред Курела, Джорджо Ла Пира, Людмил Стоянов, Петко Стайнов, Андре Малро. За да вземат участие, тук пристигнаха от Европа, Азия и Латинска Америка писа тели и литературни изследователи на делото на големия хуманист и пацифист Ромен Ролан, между които и Мари Ромен Ролан - съпруга на писателя, продължителка и пазителка на делото му, издателка на 20 тома „Тетрадки Ромен Ролан". Колоквиумът започна своята работа с приветствието на др. Тодор Живков, което сякаш свърза голямото дело на Ромен Ролан с днешните проблеми за мир в Европа и света. Прочете се и посланието на ЖакШабан Делмас. Присъствието на съвременници и почитатели на Ромен Ролан придаде особена атмосфера на колоквиума. Голямо вълнение събудиха спомените на Пиер Абрахам - сегашен директор на образуваното от Ромен Ролан списание „Европа". Русин Филипов, който дълги години е поддържал кореспонденция с писателя, разказа за първото си запознанство с неговото творчество в окопите на Първата световна война. Валентин Катаев говори за онези дни, в които Ромен Ролан и Максим Горки се срещат в Москва. Освен предварително обявените доклади научни съобщения направиха над 30 деле гати: Бернар дьо Шатьоле - Жан Кристоф" и Европа, Жорж Боневил - Защо Ромен Ролан през 1914 г. избра Европа?, проф. Тамара Янкова - Ромен Ролан и Бетховен, Жан Албертини - Европа и „очарована душа", д-р Кирил Игнатов - Хума низмът на Ромен Ролан, проф. Тома Томов - Ромен Ролан в „Пътуване в себе си", Радослав Йосипович - Европейско изкуство - „Жан Кристоф" и много други. Обстойно бе разгледано влиянието на творчеството и идеите на Ромен Ролан в много европейски страни - Ромен Ролан и Чехословакия (проф. Яромир Ланг), От звукът на Ромен Ролановото творчество в Румъния (Аурел Марти), Ромен Ролан и Панаит Истрати (Николае Манолеску), Ромен Ролан и Михай Кароли (Ласло Добуши), Ромен Ролан и Югославия (проф. Елена Мандич Полл), Ромен Ролан и Италия (Тереза Ди Скано). В основните доклади на Пиер Абрахам, Тамара Мотильова (изследователка на творчеството на Ромен Ролан) и Димитър Братанов (председател на Организационния ко митет) по темата на колоквиума Ромен Ро лан и Европа, както и в научните съобще ния на Ричард Френсис (Великобритания) - Ромен Ролан и идеята за нацията, на проф. Карлос Виера да Карвальо (Португалия) - Ромен Ролан и европейските проблеми, на Светозар Попович (Югославия) - Ромен Ролан и бъдещето на човечеството, на М. Кристолхолм (Франция) - Фашизмът - бич на цивилизацията, на проф. Йозеф Кванил (Чехословакия) - Ромен Ролан и прияте лите на Европа, както и в изказванията на проф. Айхан Сонгар от Турция, на известния писател Мартин Ларни от Финландия, на австрийската писателка Андриен Томас Дойч, бе изтъкнато огромното общочовешко дело на Ромен Ролан като писател-реалист, неуморим общественик, смел борец антифашист и интернационалист. Ромен Ролан е един от най-големите писатели на ХХ в., станал известен далеч извън пределите на родината си. Крупният белетрист, историк, музикограф и публи цист изминава дълъг, сложен и труден път, изпъстрен с различни идейни влияния. Животът и делото на Ромен Ролан са нагле ден пример за духовното израстване и социалното осъзнаване и издигане на писателя и общественика до величието на личността. Той е първият от френските писатели, който се опита да прекрачи позициите на крити 169 ческия реализъм и да създаде произведения, проникнати от социалистически идеи. На колоквиума многократно бе подчертано, че в творчеството на Ромен Ролан са отразени всички значителни събития в политическия живот през първите 40 години на нашия век: изострянето на социалните противоречия и подготвянето на Първата световна война („Жан Кристоф"), Първата световна война и народният протест против нея („Над схват ката“, „Лилюли“, „Пиер и Люси“, „Клерамбо", първите три части на „Очарована душа"), Великата октомврийска социалистическа ре волюция и нейното влияние в света, фашизмът и повсеместната антифашистка борба (последните части на „Очарована душа“, „Петнадесет години борба"). Като човек с огромна ерудиция, всестранни интереси, будна съвест и неутасваща обич към човека Ромен Ролан не може да гледа равнодушно как старата буржоазна Европа става затвор за човека, как народите гинат в безсмислената световна война, как фашизмът изтребва хиляди невинни хора. „Жан Кристоф" е дълбоко реалистична картина на империалистическа Европа преди Първата световна война,

Ролан Барт е най-известният представител на литературоведческия структурализъм във Франция. Може да се каже, че това направление е оформило до голяма степен своя облик именно под влияние на неговите книги: Бартовият структурализъм представлява един от най-последователните варианти на структурализма в литературознанието. Ето защо у Барт личат ясно основните методологически слабости на това направление. Литературоведските възгледи на Барт крият в себе си едно крещящо противоречие: неговото намерение е да създаде една надидеологическа литературна наука, почиваща на строги научни принципи и независеща от личните вкусове и мирогледа на учения. В действителност обаче литературовед ските схващания на Барт са подчинени на една определена, макар и неназована идеологическа перспектива: надидеологическото литературознание на Барт се оказва идеологически детерминирано. Задачата на настоящата статия е да покаже несъстоятелността на Бартовите възгледи. Но една такава полемика има смисъл само ако на критикуваните схващания се гледа сериозно. Ето защо, преди да бъде подложен на критика Барт, редно еда се допусне за момент, че той е прав, и да се изложат в сбит вид неговите идеи, като се потърси преди всичко тяхната вътрешна логика и системност. В хода на излагането на Бартовите идеи ще бъде пра вено критическо обсъждане на основанията, върху които те се градят. Този подход е, струва ми се, оправдан от факта, че у Барт грешките идват не от липса на логичност в изграждането на теорията, а от порочността на постулатите, от които той изхожда. Работите на Барт са твърде разнообразни: едни от тях представляват конкретен анализ на даден автор или произведение (Мишле, Расин, новелата «Саразин» от Балзак); други пък имат предимно методологически характер (например Основи на семиологията). Настоящото разглеждане ще се ограничи предимно върху общотеоретичните въпроси, които Барт засяга, а конкретните анализи ще се привеждат само като илюстративен материал.