Страхил Попов Човекът и любовта у двама романисти (Антон Страшимиров и Джордже Калинеску)
-
Summary/Abstract
Резюме
Проблемът за сравнително-типологическите изследвания на литературните взаимоотношения занимава особено интензивно световната литературна наука в последните две десетилетия. И причината за това се крие не толкова в преодоляването на стария френски компаративизъм с неговата „европо-центристка" или „западно-европо-центристка" насоченост. 1 Въпросът е по-сложен и засяга новите по-комплексни задачи, които в настоящия етап стоят пред литературната наука: изучаване в синхронно-диахронен план на зоналните и регионалните литературни връзки като необходим етап за пристъпване към една история на све товната литература. В същност зоните и регионите са наднационални оформили се географско-исторически общности, в които възникват сходни в типологическо отношение литературни явления. В този смисъл те са особено благодатно поле за изследване в синхронен план на подобни литературни системи. Твърде тесните граници и канонически схеми, в които се реализират изследванията на традиционния компаративизъм, не са в състояние да отговорят на подобни крупни задачи. Налагат се нови теоретически концепции, които да стимулират и „организират" една нова методология в сравнителното литературознание: търсене, анализиране, обяснение и обобщение на литературни съответствия, на сходни, родствени литературни явления, независимо дали съществуват между тях конкретни или генетически връзки; такива явления, между които съществуват дълбоки сходства от структурно естество. Твърде разнообразни нива предлагат типологическите изследвания: типология на стила, литературните направления, жанровете и т. н. Човекът и неговото комплексно обкръжение -главен проблем на литературата и изкуството - става обект на всестранен анализ-синтез: сходства в системата на идеологията, „обусловена от историческото сходство в обществените отношения" - при това мирогледът се разглежда не като проста система от теоретически възгледи у художника, а много по-широко - като съвкупност от всички негови отношения към заобикалящия го свят: емоционални, рационални, научни, естетически, морални, философски.
Ключови думи