Островски

В условията на победилата социалистическа революция в България е лесно да се пише и говори за съветската литература. А преди четиридесет и повече години не беше тъй. Със спе циален закон фашистката власт и полицейската цензура постави под абсолютна възбрана ли тературата, идваща у нас от страната на победилия социализъм. По този повод още през 1924 г. Гео Милев проникновено писа: „Независимо от хулите и клеветите културният живот в Русия върви с един темп, който е невероятен за Западна Европа... Излязоха от Русия писатели, ху дожници и мислители; основаха се в Берлин няколко руски издателства: и цяла Европа бе навод нена от руски книги; френската и немската литература бледнеят пред това, което се хвърля в Европа като руска литература. От Русия се лансират школи и теории, за които западното нова торство не се е още досетило..." (курс. м., Х.Д.). Именно това естетическо богатство на новата руска литература, родена от Октомври, обуславя огромното и влияние върху революционния процес от световен мащаб и нейното благотворно въздействие върху обществото за неговия революционен преход от капитализъм към социализъм. Десетки стихотворения, поеми, повести и романи, дори песни и филми, създадени от съветски автори, най-активно се включват в духовния живот на българина. Затова днес не само специалистите, а и обикновените читатели виждат истински революционен подвиг в борбата за издаването и разпространението на съветската книга у нас в периода на фа шистката диктатура (9 юни 1923 - 9 септември 1944 г.). За относителна пълнота и точност трябва да добавя, че редица произведения на новата руска литература българските преводачи и издатели не успяват да прокарат" през менгемето на фашистката цензура. Такива са романите „Как се каляваше стоманата“ на Н. А. Островски и „Педагогическа поема" на А. С. Макаренко, пиесите „Хляб на В. Киршон и „Страх" на А. Афиногенов и др. И все пак например романът „Как се каляваше стоманата" - един ориги нален екземпляр с автограф на Н. А. Островски - бива внесен в България и по нелегален път доставен на политическите затворници в Стара Загора. С превода на „Педагогическа поема се залавя в Плевенския затвор секретарят на ЦК на БКП Трайчо Костов. За пръв път и двата романа в превод на български език излизат у нас едва след народната победа. Това са книги-бойци, изстрадани във фашистката преизподня. От писателите и превода чите тези книги преминават в ръцете на ремсовата младеж и онова поколение от комунисти, което по време на въоръжената съпротива срещу хитлеристките окупатори на Балканите рамо до рамо с по-старото септемврийско поколение изнесе на плещите си кървавия двубой. Върху активната страна на възприемането на героите и проблемите, изнесени в произведенията ва съветската художествена литература, днес се спират в спомените си мнозина наши антифаши сти. В тия спомени веднага се хвърля в очи връзката, която авторите правят между идеоло гическото въздействие на изкуството, от една страна, и бита, психологията на бореца-антифа шист, попаднал в ръцете на полицията или в затвора, от друга.