Роби

Отдавна вече атентатите са свързани с миналото. Те са само спомен, който се пробужда с далечно, но тревожно ехо, при някой нов изстрел, даден из засада отдалече със снайперов мерник. Но друго е било времето в края на XIX и началото на ХХ век. То се разтърсва от динамитни взривове. Индивидуалният терор прониква не само в средите на нихилисти и анархисти, но и сред революционните организации за национално освобождение. Страшният хор на взривовете раздира атмосферата на Европа, смущава храносмилането на спокойния буржоа, нарушава насладата му от Щраусовите мелодии. Епицентърът на тези малки вулканични изригвания се крие някъде в Петроград и Москва, където императори, велики князе и министри от време на време политат във въздуха, а страхът гризе сърцата на техни те заместници. И въпреки че върху жаравата на взривовете като нестинарка танцува сянката на вечния Азев, въпреки че температурата им никога не успява да запали революционен пожар, те създават специфичен Декор на епохата.

Мисълта за народа, за неговия живот, за отношението на писателя и изобщо на инте лигента към него е вълнувала мнозина от нашите най-добри писатели. Особено остро тая проблема е стояла пред Антон Страшимиров. Още в началото на неговата литературна дейност - през 90-те години - тя го вълнува. А и после - през каквито и неравни пътища да минава неговото творчество - мисълта за народа не го напуска. Дори и когато се проя вява като индивидуалист, когато в същност е далеч от истинските идеали на народа, Страшимиров живее с убеждението, има самочувствието, че върши всичко от името на народа и за негово добро. „Аз и моя народ" - с тоя свой любим израз би могъл да назове той своето творчество. И за голяма част от неговото художествено дело това би звучало в своя най-хубав смисъл. С мисълта за народа Страшимиров се обръща и към историче ските събития от близкото и далечно минало. Такива събития се засягат и в неговото ка И питално съчинение - тритомния роман „Роби“, от който авторът успява да завърши издаде първите два тома в 1929 и 1930. Последният - третият - том остава недовършен. Това е едно от най-хубавите произведения на Страшимиров. Макар по същество „Роби" да си остава роман за идейния живот на интелигента - в него има много исторически елементи и моменти. Като оставим настрана предположението, че в третата част може би щяхме да четем за Илинденското въстание (1903) - в издадените две части се разказва за редица исторически епизоди и събития, между които най-изпъкващи, станали преди въстанието, са пленяването през 1902 г. на американската мисионерка мис Стон, наречена в романа мис Агнес, и солунските атентати на така наречените „гемиджии" революционери, които извършват атентати в предприятия, в които били вложени европейски капитали, - за да обърнат внимание на европейската общественост върху тежкото робско положение в Македония. - В романа се назовават с истинските си имена Яне Сандански, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев, Сава Михайлов, Гарванов, Орце, Кирков, Мечев и мн. др. Едни от тях, като Яне Сандански, Сава Михайлов, Орце, Кирков, Чернопеев, или по прякор Черния и др., са действуващи лица, други се явяват само в отделни епизоди в романа, за трети се поменава от други лица. В главния герой Асен Дъмбев се познава лесно изве стният революционер в Македония Кръстю Асенов, за когото в 1906 Страшимиров написа специална книга - някои от фактите в която са преразказани в романа. Трябва да отбележим, че историческите събития, дейността на историческите лич ности, както и събитията и дейците от съвременността са били винаги за Страшимиров не само обект на художествено изображение, но и повод за размисли върху редица про блеми от развитието на обществения живот. Или по-точно, художественото изображение у Страшимиров е решаване на проблемите, които общественото развитие поставя.