90 години от рождението на Боян Пенев

И неговите интимни писма и спомени - би могъл да добави някой. Но това е излишно. Ще говоря за всичко като за дневник. Защото и трите тия жанра имат еднаква форма и съдържание от един и същи характер: навсякъде се изразяват съкровени вълнения на автора, лично отношение към хора и събития, разкрива се неговият вътрешен свят - оглежда се неговият духовен образ. Има случаи, когато отбелязаното в дневника намираме после в някое писмо, а още по-често се срещат записи в чисто епистолярна форма. Убеден съм, че много от писмата му до Дора Габе например са били най-напред за писани в дневника му. Спомените за Пенчо Славейков, д-р Кръстев, П. К. Яво ров, Иван Вазов се състоят от отделни откъси, нахвърляни в различни времена върху листчета с дата на срещата или на момента, в който е спомнен и записан известен факт. Оттук и повторенията, в които едни и същи факти се доизясня ват на различни дати. Така че основен, най-важен е дневникът - и по форма, и по съдържание писмата и спомените само го допълват - той ги поглъща. През всичкото време, когато четем написаното за Вазов, Славейков, Яворов, Кръстев с характерното означение ден, месец, година, ние получаваме впечатление, че имаме работа с дневник. Дневникът на Боян Пенев представя извънредно интересен, преди всичко идейно-психологически документ - пред нас е автор, който разкрива себе си откъм най-потайните кътчета на своята душевност. Един нов Боян Пенев, непознат за ония, които са го гледали отдалеч, които са чели само неговите книги и статии или са слушали лекциите му в университета. Не бих казал съвсем друг, противоположен на професора и литературния критик. Основ ните черти на неговия образ, изразени в литературно-критическите му творби иисторико-литературни изследвания - ярко изявена индивидуалност, субективизъм, индивидуализъм, подчертана нравствена воля, борчески темперамент, висок критерий за обществените деяния на хората и за художествените постижения на писателите - всичко това откриваме и в дневника. И на неговите страници - нещо съвсем естествено - присъствува литераторът. Дори заема централно място и застанал на характерните за него позиции на естетическия максимализъм, изрича своите строги присъди. Но в дневника има и нещо повече - тук е и човекът. Човекът Боян Пенев със своите интимни душевни вълнения, със сърдечните си увлечения, с житейските си връзки, с философските си разсъждения и мистични настроения, със своето отношение към света, живота и природата, към жената и любовта, към музиката и дру гите изкуства, към войните и съвременното общество и пр.

Историята на нашата литературна наука познава малко имена, така тясно свързали цялата си дейност, дарби и тревоги с нейните проблеми като името на Боян Пенев. Неговата дейност говори за изследвач с мащабно мислене, който въпреки известни несъстоятелни моменти в естетическата си програма успява да изведе резултата от своите наблюдения на завидна историко-лите ратурна висота. Някъде е казано, че „трябва да има мъжество тоя, който обла дава талант". Боян Пенев притежава таланта на изследвач и ценител. В не помалка степен притежава и мъжеството да отстоява свои възгледи, да се бори за тяхното утвърждаване като характеристика на литературните явления. Сложен и противоречив е неговият свят - затова нямаме основание да не търсим причините за слабостите и пропуските му, да омаловажаваме успехите му. Са мият той живее със съзнанието за много измеримостта на бремето си. Това като че ли повишава амбициите, поддържа силите му и в превъплъщенията - научни творческо-интерпретационни, артистични - осъществява възможностите си на ценител и съдник. Когато мисли, че трябва, той е безпристрастен, сдържан където почувствува живеца на естетически непреходното - импресионистичен, с волния рисунък на поет, за да стовари унищожаващата се присъда върху заместителите на естетическата пълноценност. Много сполучливо Г. Цанев отбелязва, че Б. Пенев във висша степен притежава „две дарби: усет за исто рически важното и чувство за художествено ценното“. Взискателен към себе си, той изисква и от другите всеотдайност в служба на изкуството, безкомпро мисно търсене на по-високи естетически хоризонти, утвърждаване на нови авствено-естетически ценности от българския народ. Дълбоко вътрешно род во свързва духовната му структура, виждането му на естет и ценител, предвите му за роля, същност и цели на литературата с делото на Пенчо Сла ков. Те по един и същ начин изживяват и драмата на честния интелигент общество като тогавашното. Методологическите си принципи и теоретико-естетически разбирания за задачите и целите на литературата Боян Пенев извлича от теориите на вид ни учени като Сент-Бьов, Иполит Тен, Хенекен, от допира с непосредния ли тературен процес. Непоследователен в изясняване на добрите и уязвими страни на тези гледища, той също не съумява да подчини на единна, научно-издържана теоретико-естетическа концепция литературното развитие. Твърде осезателно се проявява методологическият релативизъм на литературния историк. Това до голяма степен се дължи на липсата на научна философска основа, на диалектико-материалистични представи за обществознанието. И става така, че във философията и естетиката Б. Пенев се осъществява в зримо и съзнателно общение с индивидуалистични нравствено-психологични тези и решения, в областта на политиката се добира до обективна преценка на социализма и сим патизира на класовата борба на пролетариата, в историко-литературната си практика се домогва до стихийно материалистичен подход към литературния процес, където проличава и влиянието на позитивистичната естетика. Трудно съчетаеми от съвременно гледище, тези съставки намират своето място в дейността му на литературен историк и критик. Значимостта на Б. Пеневото дело ни задължава да ги проучим и разкрием причините, които обуславят наличието им - в практиката на този известен учен, в орбитата на литературоведческата мисъл у нас. Трябва да имаме пред вид, че теоретико-естетическите становища на Б. Пенев имат конкретна изходна база - българската литература.