изследвач

Историята на нашата литературна наука познава малко имена, така тясно свързали цялата си дейност, дарби и тревоги с нейните проблеми като името на Боян Пенев. Неговата дейност говори за изследвач с мащабно мислене, който въпреки известни несъстоятелни моменти в естетическата си програма успява да изведе резултата от своите наблюдения на завидна историко-лите ратурна висота. Някъде е казано, че „трябва да има мъжество тоя, който обла дава талант". Боян Пенев притежава таланта на изследвач и ценител. В не помалка степен притежава и мъжеството да отстоява свои възгледи, да се бори за тяхното утвърждаване като характеристика на литературните явления. Сложен и противоречив е неговият свят - затова нямаме основание да не търсим причините за слабостите и пропуските му, да омаловажаваме успехите му. Са мият той живее със съзнанието за много измеримостта на бремето си. Това като че ли повишава амбициите, поддържа силите му и в превъплъщенията - научни творческо-интерпретационни, артистични - осъществява възможностите си на ценител и съдник. Когато мисли, че трябва, той е безпристрастен, сдържан където почувствува живеца на естетически непреходното - импресионистичен, с волния рисунък на поет, за да стовари унищожаващата се присъда върху заместителите на естетическата пълноценност. Много сполучливо Г. Цанев отбелязва, че Б. Пенев във висша степен притежава „две дарби: усет за исто рически важното и чувство за художествено ценното“. Взискателен към себе си, той изисква и от другите всеотдайност в служба на изкуството, безкомпро мисно търсене на по-високи естетически хоризонти, утвърждаване на нови авствено-естетически ценности от българския народ. Дълбоко вътрешно род во свързва духовната му структура, виждането му на естет и ценител, предвите му за роля, същност и цели на литературата с делото на Пенчо Сла ков. Те по един и същ начин изживяват и драмата на честния интелигент общество като тогавашното. Методологическите си принципи и теоретико-естетически разбирания за задачите и целите на литературата Боян Пенев извлича от теориите на вид ни учени като Сент-Бьов, Иполит Тен, Хенекен, от допира с непосредния ли тературен процес. Непоследователен в изясняване на добрите и уязвими страни на тези гледища, той също не съумява да подчини на единна, научно-издържана теоретико-естетическа концепция литературното развитие. Твърде осезателно се проявява методологическият релативизъм на литературния историк. Това до голяма степен се дължи на липсата на научна философска основа, на диалектико-материалистични представи за обществознанието. И става така, че във философията и естетиката Б. Пенев се осъществява в зримо и съзнателно общение с индивидуалистични нравствено-психологични тези и решения, в областта на политиката се добира до обективна преценка на социализма и сим патизира на класовата борба на пролетариата, в историко-литературната си практика се домогва до стихийно материалистичен подход към литературния процес, където проличава и влиянието на позитивистичната естетика. Трудно съчетаеми от съвременно гледище, тези съставки намират своето място в дейността му на литературен историк и критик. Значимостта на Б. Пеневото дело ни задължава да ги проучим и разкрием причините, които обуславят наличието им - в практиката на този известен учен, в орбитата на литературоведческата мисъл у нас. Трябва да имаме пред вид, че теоретико-естетическите становища на Б. Пенев имат конкретна изходна база - българската литература.