Социалистическият

Една многовековна здрава традиция намира днес своето качествено по-ви соко, обогатено от досега с обществото на реалния социализъм, продължение - традицията на хуманистичната, гражданска и борческа активност, на кръвно то съпричастие с народностните, националноосвободителни, социални и пр. борби, която е може би най-ярката черта на българската литература в дълголетното и развитие от времето на Кирил и Методий до наши дни. Именно активната заангажираност с проблемите на времето и съдбовната обреченост на своя народ са в основата на демократичния и борческия дух, който пронизва творчеството на най-големите наши писатели от всички епохи. И именно тази вековна традиция е в основата на днешната ни социалистическо-реалистическа литература, извисена до степента на главна нейна идейно-художествена особеност. Българските писатели многократно са доказвали - със своя живот, с творчеството си, а нерядко и с героичната си смърт, - че виждат мисията си на мислители и художници в неразривна връзка с кардиналните проблеми на своето време, на своя народ. Качествено нови измерения придоби иманентната социална активност на литературата с естетическото тържество на метода на социалистическия реализъм, и по-късно, през тридесетипетлетието от народната победа - с налагането му като основен художествен метод за нашето изкуство. Особено значение придобива тя сега, когато навлизаме в етапа на изграждане на развитото социалистическо общество като естествен преход към комунизма, а партията и народът поставят пред литературата отговорната задача за създа ване на съвременна социалистическа класика. Едно от многобройните проявления на гражданската и творческата активност на нашите писатели, на постоянното им съпричастие с проблемите на общественото развитие бе и Националната конференция на СБП на тема „Социалистическият начин на живот и литературата“, проведена на 15 и 16 февруари т. г. Конференцията бе открита от председателя на СБП акад. Пантелей Зарев, който във встъпителното си слово подчерта, че поставената тема се явява като закономерно продължение на дейността на СБП, насочена към изясняване на основни обществени и творчески проблеми - намерили израз в проведените в последно време срещи-разговори за работническата класа и литературата във Варна, за научно-техническата революция и литературата в Пловдив и др.; като отзвук от забележителното слово на др. Тодор Живков пред младите литературни творци, решенията на Политбюро на ЦК на БКП за работата с младата художественотворческа интелигенция и пр. Той посочи и връзката с предишната конференция на СБП на тема „Литературата и съвременността“: „На тази конференция имаме желанието да продължим този разговор, но вече под определен ъгъл: не съв ременната тема изобщо, а по-конкретно социалистическият начин на живот, днешният наш стил и начин на живот и художествената литература.

Теоретическите, литературноисторическите и литературнокритическите аспекти на социалистическия реализъм никога не са пре 150 ставали да занимават нашата научна и да вълнуват художествената ни мисъл. И това еесте ствено. Ако трябва да характеризираме най-общо етапа, на който се намира съвременната ни изследователска мисъл в разработката и ос ветляването на тази проблематика, мисля, че трябва да го характеризираме най-малко с две съществени особености: а) привличане на най-новите постижения от целия фронт на науката, за да се задълбочи теоретическата обосновка на социалистическо-реалистичния метод; б) непрекъснато следене, анализиране иосмисляне на новите явления на самата социалистическо-реалистична творческа практика. Сборникът със студии и статии „Социа листическият реализъм в съвременната бъл гарска литература" е потвърждение на тази характеристика. Но, както подчертават повечето от участниците в него, наред с вътрешните нужди на съвременното социалистическо-реалистич но литературно творчество от такива разработки те са особено актуални и с огледидеологическите спекулации на буржоазното литературознание с принципите на социалистическо-реалистичния метод. Като едно от ценните достойнства на разглеждания сборник бих посочил съчетаването в подхода към третираната проб лематика на литературнотеоретическия, литературноисторическия и литературнокритическия подход. В резултат на теоретическата разработка поместените в сборника студии и статии очертават някои съществени страни - взаимно допълвайки се - от теоретическия модел на социалистическия реализъм. Тези черти се обосновават и от литературноисторическия анализ. Но литературноисторическият анализ очертава контурите и на и сторическата поетика на социалистическия реализъм в нашата литература. Литературнокритическият подход спомага особено да се очертае съвременността като комплексна естетическа категория и ролята на творческите и ндивидуалности за стилнотомногообразие на съвременната българска литература. Разбира се, в различните студии и статии в сборника преобладава един или друг подход в зависимост от конкретната цел на изследователя.

В практическата и теоретическата дейност на другаря Тодор Живков като червена нишка преминава марксистко-ленинската идея за грижата към човека, за многостранното развитие и по-пълната реализация на неговата личност. Найярко тази линия характеризира дейността на Т. Живков и на цялата партия след Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г., чиято двадесет и пета годишнина се чествува с гордост и признателност. Априлската линия на нашата партия е рожба на творческия дух на марксизмаленинизма, на неговата материалистическа диалектика. Хуманизмът на април ската линия на партията не се изчерпва само с възстановяването и по-нататъшното развитие на ленинските норми и принципи на работа и ръководство, с внимателно и грижовно отношение към хората и кадрите. Величието и хуманизмът на тази линия се изразяват преди всичко с марксистко-ленинското осветляване и разрешаване на назрелите потребности на нашето обществено развитие. С това бяха преодолени не само редица несъответствия и диспропорции в обществото, но се създадоха условия за ускорено обществено развитие, за пълната победа на социализма в нашата страна, за построяване на развито социалистическо общество. Историческият път на социалистическа България недвумислено доказва, че партийната политика е пропита с реален хуманизъм. В програмата на партията, утвърдена на Х конгрес на БКП, дебело се подчертава, че грижата за човека, грижата за повишаването на неговото жизнено равнище и духовно развитие е върховна грижа на партията. Тази линия намери най-задълбочена разработка в редица произведения на др. Тодор Живков и особено в неговия двутомник „За априлската линия", излязъл в навечерието на XII конгрес на БКП. От страниците на двутомника човек научава не само постиженията на нашия народ в 25- годишния период на априлската линия на партията, но и евристичната роля на тази линия за настоящето и бъдещето на България. Защото жизнеността на април ската линия на партията не бива да се измерва само със сегашното равнище на осъществяването й, а преди всичко с решенията, които тя предлага за бъдещето и които показват единствения рационален изход на назряващите социални проблеми. Ясно е, че става дума за онова, което марксизмът-ленинизмът счита за главна цел - освобождението на човека, неговото всестранно и хармонично развитие. Тази цел започна да се осъществява, но далеч не е постигната. Окончателното разрешаване на въпроса ще става толкова по-скоро и по-успешно, колкото по-добре овладяваме и умело прилагаме марксистко-ленинското учение. Само изучаването на марксизма, само възторгът от него, от революционното и хуманното му съдържание не са достатъчни.