Социалистическият начин на живот и литературата

Една многовековна здрава традиция намира днес своето качествено по-ви соко, обогатено от досега с обществото на реалния социализъм, продължение - традицията на хуманистичната, гражданска и борческа активност, на кръвно то съпричастие с народностните, националноосвободителни, социални и пр. борби, която е може би най-ярката черта на българската литература в дълголетното и развитие от времето на Кирил и Методий до наши дни. Именно активната заангажираност с проблемите на времето и съдбовната обреченост на своя народ са в основата на демократичния и борческия дух, който пронизва творчеството на най-големите наши писатели от всички епохи. И именно тази вековна традиция е в основата на днешната ни социалистическо-реалистическа литература, извисена до степента на главна нейна идейно-художествена особеност. Българските писатели многократно са доказвали - със своя живот, с творчеството си, а нерядко и с героичната си смърт, - че виждат мисията си на мислители и художници в неразривна връзка с кардиналните проблеми на своето време, на своя народ. Качествено нови измерения придоби иманентната социална активност на литературата с естетическото тържество на метода на социалистическия реализъм, и по-късно, през тридесетипетлетието от народната победа - с налагането му като основен художествен метод за нашето изкуство. Особено значение придобива тя сега, когато навлизаме в етапа на изграждане на развитото социалистическо общество като естествен преход към комунизма, а партията и народът поставят пред литературата отговорната задача за създа ване на съвременна социалистическа класика. Едно от многобройните проявления на гражданската и творческата активност на нашите писатели, на постоянното им съпричастие с проблемите на общественото развитие бе и Националната конференция на СБП на тема „Социалистическият начин на живот и литературата“, проведена на 15 и 16 февруари т. г. Конференцията бе открита от председателя на СБП акад. Пантелей Зарев, който във встъпителното си слово подчерта, че поставената тема се явява като закономерно продължение на дейността на СБП, насочена към изясняване на основни обществени и творчески проблеми - намерили израз в проведените в последно време срещи-разговори за работническата класа и литературата във Варна, за научно-техническата революция и литературата в Пловдив и др.; като отзвук от забележителното слово на др. Тодор Живков пред младите литературни творци, решенията на Политбюро на ЦК на БКП за работата с младата художественотворческа интелигенция и пр. Той посочи и връзката с предишната конференция на СБП на тема „Литературата и съвременността“: „На тази конференция имаме желанието да продължим този разговор, но вече под определен ъгъл: не съв ременната тема изобщо, а по-конкретно социалистическият начин на живот, днешният наш стил и начин на живот и художествената литература.