тълкуването

Германия, Берлин, 1760 г., месец февруари: седем години, преди да се отправи за Хамбург, Г. Е. Лесинг е категоричен: „Ние нямаме никакъв театър, ние нямаме никакви актьори, ние нямаме никаква публика." Дървената барака, наречена „театър", била обект на присмех на тълпата и само неколцина честни граждани плахо влизали в нея, за да видят на сцената хора без възпитание, без обноски и талант: един шивач, едно момиче, което само преди няколко месеца е било перачка... Ако през 1760 г. Лесинг не се надява на скорошна промяна, защо след седем години подписва договора в Хамбург? Защото, първо, е стоял без работа на Берлинския пазар и никой не знаел как да го използува, и, второ, някои хора си спомнили за него и си „въобразили", че един Лесинг можел да бъде полезен при създаването на Хамбургския национален театър - дали не искал да помогне в това начинание? И тъй като Лесинг не е нито артист, нито поет, у него се ражда идеята за критиката, като идея за епохалната по-късно „Хамбургска драматургия": „Тя ми хареса, тази идея." Лесинг подписва договора, спомняйки си за думите на Ювенал („Каквото властниците не дават, ще го даде актьорът"), т. е. има вяра в актьора, чието съществуване сам бе отрекъл преди седем години, когато на сцените в бараките се подвизавал или „дърт празноглав надут глупак в късо палто" или „млад шут в шалвари“, заобиколен от половин дузина обикновени персонажи. Така започва крушението на Лесинг в Хамбург. Не му е трудно да напусне Берлин, тази отчайваща галера", но не очаква и нещо особено от начинанието в Хамбург; той отива там просто така, „за нищо "3, радва се само, че почти угасналата любов към театъра се разпалила отново. На 21. IV. 1767 г. Лесинг пише на брат си Карл: Утре се открива тукашният театър." Но още в пети свитък на „Драматургията" се долавя, че нещо не е в ред: „Не се осмелявам да говоря за играта на останалите актьори в тази пиеса. След месец Лесинг вече скърца със зъби: „С нашия театър стават редица неща (това да си остане между нас!), които никак не ми харесват. Цари несговор между ан трепреньорите и никой не знае, кой е келнер, и кой - готвач. "През месец август, когато са отпечатани първите свитьци (1-26-ти), „Драматургията" му е вече „безразлична": ....че с неудоволствие плескам този парцал, може да ми повярвате, а и сам сигурно ще забележите това при четенето. Знам, че нищо не струва. " Актьорите се обиждат дори от устни забележки, отправени насаме, „а какво биха направили при публична критика? Ще трябва да си го изкарвам на бедните автори на пиесите. "

Averintsev's article Towards Interpreting the Symbolism of the Myth about Oedipus analyzes not what Sophocles has done with the mythological plot, but rather what he has found in this plot as already existing. The author's task is to make clear the meaningful relations which were the tragedy's semantic canvas and which Sophocles had to operate with. Therefore, the article does not discuss problems concerning the tragedy's artistic aspects. Moreover, Averintsev consciously investigates the mythological symbolism only inside the Greco-Roman world and quotes parallels within the Antiquity - from Homer to Proclus. According to him, the main task of the history of culture is to scrutinize the new interpretations of meanings but yet it is necessary to know what actually has been interpreted. Subsequently, he does not focus on the connotations of the tragedy itself but of the myth about Oedipus.