Символиката

В системата от пространствено-художествени символи Домът е една от средишните, най-широко използувани форми на личностно емоционалнообразно изразяване. Защото Къщата, бидейки неотменна потребност на съще ствованието, в сферата на творчеството е равнозначна с Човека. Тя повече, отколкото пейзажът, е едно „душевно състояние“. Дори репродуцирана в своя външен вид, тя разкрива някаква интимност. "1 В българската литература образът на Дома е особено често застъпван поради факта, че у нас патриархално-родовата (семейната) традиция се запазва устойчива в течение на много векове. Домът не е просто естествена жизнена среда-той е крепостта, в която българският човек устоява сред историче ските превратности. Тук се съхраняват домашният огън - знак на семейната приемственост и уют; и иконата - израз на религиозното (а до Освобождението това значи - и на народностното) самоопределяне на индивида; и чер ковните книги и букварят, които го ориентират към „големия" свят. Домът стожерът, поддържащ националните и нравствените устои на личността, e него са „снети" тежненията и на социалната общност. B Домашната символика има първостепенно значение преди всичко в прозата, където са най-многостранно разгърнати човешките взаимоотношения съдби. Къщата е възел на фабулата - оттам тръгва човекът сред големия" свят, там се заражда социалната и нравствената конфликтност. Семейната цялост е главната (без, разбира се, да е единствената) сюжетостроителна площадка, върху която се гради всяко повествуване - в това число романоепиче ското. Тя е първостепенен елемент във формирането на романовия жанр, а и фактор, предопределящ неговата жанровоисторическа продуктивност. Неслучайно Талев постави като мото към „Железният светилник" песента за семейно-родовото дърво - по този начин той изтъква семейството като най-значима сред социалните структури в българското общество. На свой ред Боян Ничев видя в нея характеристиките, които бяха най-много потребни на романа за неговото жанрово строителство - здрава социална основа (здрав корен в земята) и съзнание за социална йерархия (клоните му са зетьовете, снахите, Деверите, синовете, внуците и т. н.), за ред, социално устройство, за обществена структура".

Averintsev's article Towards Interpreting the Symbolism of the Myth about Oedipus analyzes not what Sophocles has done with the mythological plot, but rather what he has found in this plot as already existing. The author's task is to make clear the meaningful relations which were the tragedy's semantic canvas and which Sophocles had to operate with. Therefore, the article does not discuss problems concerning the tragedy's artistic aspects. Moreover, Averintsev consciously investigates the mythological symbolism only inside the Greco-Roman world and quotes parallels within the Antiquity - from Homer to Proclus. According to him, the main task of the history of culture is to scrutinize the new interpretations of meanings but yet it is necessary to know what actually has been interpreted. Subsequently, he does not focus on the connotations of the tragedy itself but of the myth about Oedipus.