дома

В един период на усилено четене, на усилено литературно самообразование, на набидане на сили, ти издаваш и първата си книжка с разкази „Слънчев глад". Тя излиза през 1935 г. Това е сборник от десетина разказчета, предимно с любовна тематика. Те са изцяло подража телни, но за съжаление не на класиците, а показват влияние от произведения със съмнителни качества. Добре, че има и някои изключения. - Аз се срамувам от тази книжка и ако можех, бих я заличил от библиографските спра вочници. Неслучайно, когато ме попитат, коя е първата ми книга, не посочвам нея, а „Границата“, издадена през 1939 г. Някои от разказчетата в „Слънчев град" написах в моето родно село. Там четях, каквото ми попаднеше - нямах друг избор. Чувствувах необходимост за ли тературна изява. И след като ме назначиха в Петърч, преди да се запозная с истински" писа тели, един ден дойдох в София. Случайно попаднах на един брадат мъж, който се казваше, доколкото си спомням, Асен Попов. От разговора узнах, че издава книги на начинаещи писатели срещу заплащане разноските по издаването от самия автор. Той разбра, че пописвам - оказа се, че чел някои мои педагогически статии. Попита ме дали нямам нещо приготвено за пе чат - искаше художествена литература. Аз му доверих, че имам няколко разказчета. Това беше в една кръчма - „Куцото куче" на ул. „Граф Игнатиев", близо до площад „Славейков". Той ме потупа одобрително по рамото. „Ще се нареди нещо“ - и ми намигна. След една сед мица аз му донесох разказите и без да ги чете - поне пред мене, - направо ми каза да му дам парите. Дадох му към хиляда лева - по тогавашен курс това ще рече две трети от учителската ми заплата. Хартията беше евтина, надниците на печатарите бяха много ниски, хонорари не се изплащаха и затова и отпечатването беше сравнително евтино. След около месец-два той издаде и си прибра печалбата. На мене ми даде петдесетина екземпляра. Я - Мисля си, че ако един вещ редактор още тогава беше хвърлил поглед върху страни ците на „Слънчев глад", тя сигурно щеше да има по-друг облик. Може би някои съвсем наивни исантиментални разкази нямаше да бъдат допуснати. Но дори в тази книга прозира бъдещото ти развитие на белетрист - силата ти не е в психологията на любовното чувство, а в един подчертан интерес към живота на бедния селски труженик, към социалните вълнения в българското село през 30-те и 40-те години. (Разказите „Срещу Коледа“, „Сирачета“, „Селски силуети".) Излезе ли някаква рецензия за книжката? - Не. Издателят може би я е разпродал между случайни хора, които нямат отношение към литературата. - Ти не признаваш „Слънчев глад" - и с основание. А кой е първият разказ, въобще първото художествено произведение, което „признаваш"? 28 - Границата“, печатан през 1936 г. във в. „Брод" - Какъв е поводът за написването му?

В системата от пространствено-художествени символи Домът е една от средишните, най-широко използувани форми на личностно емоционалнообразно изразяване. Защото Къщата, бидейки неотменна потребност на съще ствованието, в сферата на творчеството е равнозначна с Човека. Тя повече, отколкото пейзажът, е едно „душевно състояние“. Дори репродуцирана в своя външен вид, тя разкрива някаква интимност. "1 В българската литература образът на Дома е особено често застъпван поради факта, че у нас патриархално-родовата (семейната) традиция се запазва устойчива в течение на много векове. Домът не е просто естествена жизнена среда-той е крепостта, в която българският човек устоява сред историче ските превратности. Тук се съхраняват домашният огън - знак на семейната приемственост и уют; и иконата - израз на религиозното (а до Освобождението това значи - и на народностното) самоопределяне на индивида; и чер ковните книги и букварят, които го ориентират към „големия" свят. Домът стожерът, поддържащ националните и нравствените устои на личността, e него са „снети" тежненията и на социалната общност. B Домашната символика има първостепенно значение преди всичко в прозата, където са най-многостранно разгърнати човешките взаимоотношения съдби. Къщата е възел на фабулата - оттам тръгва човекът сред големия" свят, там се заражда социалната и нравствената конфликтност. Семейната цялост е главната (без, разбира се, да е единствената) сюжетостроителна площадка, върху която се гради всяко повествуване - в това число романоепиче ското. Тя е първостепенен елемент във формирането на романовия жанр, а и фактор, предопределящ неговата жанровоисторическа продуктивност. Неслучайно Талев постави като мото към „Железният светилник" песента за семейно-родовото дърво - по този начин той изтъква семейството като най-значима сред социалните структури в българското общество. На свой ред Боян Ничев видя в нея характеристиките, които бяха най-много потребни на романа за неговото жанрово строителство - здрава социална основа (здрав корен в земята) и съзнание за социална йерархия (клоните му са зетьовете, снахите, Деверите, синовете, внуците и т. н.), за ред, социално устройство, за обществена структура".