Преглед Съвременна художествена литература

Библиографски раздел

Поема за един народ (Цената на златото)

Free access
Статия пдф
1347
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Няма да скрия, че останах развълнуван на времето от тази книга - Цената на златото". Докоснах се до екзалтираната душа на непознатия автор, до напористата, гневна, разсечена на остри и метални звуци музика, която не струи, а те повлича със себе си. Сякаш всичко е откровение, което е невъз можно да не се направи. И не посмях да напиша ни ред! Толкова интимен и личен бе този разказ, че те принуждаваше по-скоро да го слушаш, отколкото да го обсъждаш. По-късно се запознах с автора. Оказа се, че първото впечатление от книгата не е било случайно. Че наистина в нея се е изляла цялата субективност на този човек - нервна и болезнено изострена, с тънки усети за красота. С Генчо Стоев е невъзможно да говориш спокойно. Той те държи нащрек, винаги те предизвиква и те кара да спориш. Всеки факт той го преценява от свой ъгъл, прави го по-необичаен, като го измъква от привичния порядък. Битието в съзнанието му се превръща в движение към неговото вътрешно разбиране за прекрасното. Винаги конфликтно! Хармонията заслепява очите му и това го кара още по-горещо да я желае. Затова и примирението по-рядко го докосва. Страданието му е като че ли втора природа. Имам чувството, че Г. Стоев непрекъснато се самоанализира, но не само за да направи точна равносметка, а и за да предизвика болката, саморазтерзанието, упрека към себе си и света, за да изпита дразнение, което увеличава вътрешното напрежение на мисълта.

Анализи

Библиографски раздел

Цената на духовната победа („Цената на златото” от Генчо Стоев)

Free access
Статия пдф
2973
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Голям творчески кураж бе нужен на Генчо Стоев, за да напише продълже ние на великолепната си повест „Цената на златото". Бяха минали повече от десет години и това произведение имаше вече своя социална биография. Мястото му в литературния процес бе незаменимо, то живееше в съзнанието на читателската публика като ненакърнима художествена цялост, защото в него достигнато удивително единство - дълбокият смисъл на историческите събития се оглежда изцяло в съдбите на героите, релефната пластичност и едновременно символната извисеност на образите хармонират на пречистеното, лапидарно и многозначно слово. Нито един елемент не би могъл да се прибави или отнеме от естетическата завършеност на повестта, тя е такова монолитно словесно изваяние, в което и най-зоркото око няма да открие вътрешни пукнатини и противоречия. Ето защо самата поява на „Завръщане" - втората част на „Цената на златото" - бе известно предизвикателство към вече изградени естетически представи, към затвърдели впечатления и оценки. Новото произведение на Генчо Стоев трябваше да преодолява психологически бариери, при което поемаше обяснимия риск всеки негов колеблив звук да бъде драматизиран и преувеличаван. Подобна психологическа реакция бе възможна, защото „Завръщане“ носеше амбицията да се измери и свърже в съзнанието ни с един действително висок художествен образец, а това предполага строг естетически съд, в който потърпевши обикновено са новородените. Не ще съмнение, че писателят еимал представа за този риск, но е имал силата и да го приеме - и да спечели, защото е създал достойно продължение на първата си повест. „Завръщане" не е механично допълнение към „Цената на златото". В тази книга не откриваме лекомислено разгъване на сюжетните нишки от предишната повест, нито външно проследяване на исторически събития и индивидуални изживявания. Художествената завършеност в „Цената на златото" в същност не дава сериозни възможности за такъв повърхностен подход, а и целите на писателя не са били да коментира вече създаденото, да илюстрира историята или да строи празно занимателни фабулни ходове. „Завръщане" притежава свой идейнопознавателен център, който обединява около себе си целенасочено и последователно цялата система от художествени средства, за да оформи самостоятелния 74 облик на повестта. Но същевременно множество връзки ни отвеждат към „Цената на златото". Това са и няколкото общи герои, и единната човешка участ на централния от тях - Павел Хадживранев, и каузалността на събитията с техния идеен заряд, и близостта на стила - оная характерна генчостоевска фраза: пределно стегната и експресивно-афористична, в която словото еотмерено, метафорично наситено, богато с асоциации и емоционални внушения.