драматург

Той вече е създал творчество, което го изнася напред, в челната редица. Силна личност, всеотдаен патриот, комунист, жаден за борба и полемика, той може да се отнесе към групата вдъхновени певци, прославили историята на промените. Не защото творчеството му отбелязва пряко събитията, а защото ги пресъздава с неизмеримата им вътрешна значимост. И най-вече с тяхната силна конфликтност. C Сам Джагаров би могъл да се нарече поет конфликтуващ. Ако няма кого да се бори, с кого да спори, кого да отрича, какво да утвърждава, въпреки тезата на враговете - той не може да пише поезия. Перото му става безсилно, вдъхновението му отслабва. И той се бори, той воюва и твори. Ще спори с потисниците в далечното минало, ще въстава срещу скорошните поробители, ще се бунтува дори срещу любимата, срещу домашния уют, но все ще извисява идеала си в двубоя, ще се изявява все в остри схватки, в ге роични пози, в буйни полемики. Така Джагаров е в историята - със своята мисъл, с напрегнатото си стремително чувство, с всеотдайността си към родината и с вярата си в идеала на комунизма. В неговото творчество има много лична, интимна изповед, но гражданското начало едоминирало всякога. Той създава напрегната психологическа лирика, в която важно място заемат болките на сърцето - любовното чувство. Но жаждата му на син е особе на: в неговите вени, на сина, трябва да пулсира буйната бащина кръв. Такъв е Джагаров, поет на съвременността и на новите идеали, с някакви извечни съставки на войвода и харамия в кръвта си. Бил е готов да заплати с младия си живот верността си към революцията. Минал е в своя възход по заплетени пътеки. Изживял е смутни състояния на неверие, на временни колебания. Всичко това е направило мисълта му и напрегната, и тревожна. Така или иначе неговото творчество е все изповед на една социална и патриотична съвест. И все говори за желание на поета да се постигне грядущето, все е израз на бляна да се помете от лицето на земята грозното и печалното. Тъкмо с тия си изживявания поетът е изцяло в историята на протичащото. В лириката му изправя ръст личност, едновременно настойчива и съмняваща се, изпълнена със силна обич и с непроменливи вражди. Бунтът почуква непрекъснато на неговото съзнание. Бунтът срещу околните - за еснафската им психика, - бунтът срещу себе си - за незавършени дела, бунтът срещу измамните пътища на съблазънта. През тоя бунт звучи твърд и мъжествен глас, който иска, настоява, който всичко залага наведнъж в иг рата на живота и в играта на революцията.