Защитени

През първото полугодие на текущата година Научният съвет на Института за литература при Българската академия на науките взе решение да бъде присъдена научна степен „Кандидат на филологиче ските науки" на старши преподавателя във Факултета по славянска филология на Софийския университет „Климент Охридски" - Георги Митрев Марков и на ре довния аспирант към Института за лите тарура - Атанас Василев Славов.

На 5 март 1970 г. в Малкия салон на БАН се състоя публичната защита на дисертацията на Цветан Стоянов на тема „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература (средата на XVIII - средата на ХІХ век)" за присъждане на научната степен „кандидат на филологическите науки". Рецензентите проф. Любомир Тенев и ст. н. с. Атанас Стойков изтъкнаха голямата ерудираност на автора - в дисертацията си той борави с много книги, много автори, ня кои от които са малко известни у нас. И двамата рецензенти считат, че научният принос на дисертацията е безспорен: в изследването си Цветан Стоянов стига до свои установки, които носят белега не само на оригиналност, но и на обективен принос в изследването на определени школи и направления в запад ната литература. Авторът подробно разглежда приноса на Маркс за научното осветляване на проблема за отчуждението, като се почне от „Икономическо-философски ръкописи“ и се завърши с „Капиталът“, посочва се новото, което внася Ленин в разработката на този проблем, убедително се критикуват някои западни автори, които спекулират и по своему интерпретират възгледите на ранния Марке върху отчуждението.

На 26 май 1972 г. се състоя публична защита на дисертацията на Иван Атанасов Сарандев на тема „Пенчо Славейков като литературен критик" за присъждане на научната степен кандидат на филологическите науки". На защитата присъствуваха членове на Научния съвет, писатели, научни съ трудници и специалисти, аспиранти и др. Рецензентите на труда проф. Стоян Ка ролев и ст. н. с. Милена Цанева оцениха труда на Иван Сарандев като сериозен научен принос в осветляването на философско-естети ческите и литературно-критическите възгледи на Пенчо Славейков. Изтъкнато беше, че без да се забравя връзката с цялостната личност и творчество на поета, дисертантът обособява неговата критична дейност като едно от най-интересните изяви на Славейковото творчество. Обединявайки различните прояви на литературно-критическата дей ност на поета, като статии и рецензии, био- графични очерци и есеистични портрети на български и чужди писатели, оригиналните характеристики от антологията-мистификация „На острова на блажените", автобиографич ни признания и дневникови записки, Сарандев еочертал неговите исторически обу словени и същевременно дълбоко лично изживени идеи за културното ни развитие. Изтъквайки на преден план заслугите на Сла- вейков в развоя на българската критика, Са рандев има ясното съзнание и за слабостите в неговата дейност на теоретик и критик. Разглеждайки естетическите възгледи и литературно-критическото творчество на Сла вейков в тяхната многоликост и противоречивост, Сарандев е успял да разкрие значи- телното, непреходното в тях. Изтъкнато беше, че приносните елементи в дисертацията тря бва да се търсят не в новите факти, а в новите акценти и осветления, изводи и оценки, в изграждането на един цялостен и по своему очертан образ на Славейков като критик и особено в опита да се намерят мястото на Сла вейков в историята на литературно-крити ческата ни мисъл и славейковските традиции в развитието като жанр. на българската критика В обсъждането на дисертацията взеха участие Ангел Тодоров, Светла Гюрова, акад. Петър Динеков, чл.-кор. проф. Георги Ца нев и чл.-кор. проф. Емил Георгиев. Ангел Тодоров счита, че като се е заел с осветляването на най-сложната и противоре чива част от творчеството на поета - неговата критическа дейност, Сарандев се е справил напълно успешно със задачата си. В изказването си Светла Гюрова изтъкна, че дисертацията на Ив. Сарандев прави впе чатление като опит за историко-философско осмисляне на естетиката на Славейков, разгледана на фона на нашата обществена дей ствителност и интерпретирана като етап в развитието на националната психология. Понататък Св. Гюрова подчерта, че проблемът Пенчо Славейков е поставен в цялата му слож ност, прави се връзка с литературната тра диция у нас, търсят се социалните и историческите фактори, предопределящи интереса на П. Славейков към немската философия и литература, естетиката му се осмисля като нов етап в националното мислене, търси се генезисът на противоречията му. Накрая Св. Гюрова препоръча на дисертанта при пре работването на труда му и евентуалното му прерастване в книга да включи по-богат фак тически материал, което би раздвижило изложението, би му придало повече исторически колорит, би създало възможност за по-многопланово разгръщане на авторовата концеп ция. Акад. Петър Динеков посочи, че едно от най-ценните качества на работата е, че Са рандев много задълбочено епроникнал в проблемите и оттук е осветлил фактите, докато досега обикновено литературната ни критика се е водила в своите оценки не толкова от под робното разглеждане на въпросите, колкото от тълкуване на фактите. Акад. П. Динеков счита, че взел тая част от творчеството на Славейков, която преди даваше основание на нашите литературни критици да го отри чат, Ив. Сарандев се е опитал да открие ключа към неговите сложни и противоречиви есте тически позиции, което вече е принос в на шата съвременна критическа мисъл. Проф. Георги Цанев се съгласи с оцен ката, дадена от двамата рецензенти на дисер тацията, като направи някои бележки. Според него Сарандев би трябвало да осветли по147 подробно въпроса за враждата между Сла вейков и Вазов на основата на различните естетически позиции, защищавани от тях. По-голямо внимание - смята Г. Цанев - би трябвало да се отдели на въпроса за влиянието на Ницше върху Славейков. В изказването си проф. Емил Георгие в се съгласи с мнението на рецензентите, както и с направените бележки, като изтъкна, че Сарандев е оформен литературовед и общата оценка на дисертацията не може да не бъде положителна. Накрая Сарандев защити някои от своите позиции, прие направените критически бе лежки, които ще вземе под внимание при офор мянето на дисертацията в отделна книга. Общото мнение на рецензентите и изка залите се, че Сарандев напълно заслужава научната степен „кандидат на филологиче ките науки", бе потвърдено чрез гласуването на научния съвет - всички членове единодуш но гласуваха да бъда присъдена на Иван Атанасов Сарандев научната степен „кандидат на филологическите науки".

На 17 април 1975 г. в Института за литература се състоя публичната защита на дисертацията на Мария Радонова на тема „Творческият процес у Вапцаров". На защитата присъствуваха научни сътрудници от института, преподаватели от СДУ „Климент Охридски" и много граждани. Рецензенти на дисертационния труд бяха проф. Ефрем Каранфилов и проф. Георги Димов. Техните рецензии обстойно разкриха проблематиката на труда, подчер таха приносните моменти в него, отбелязаха редица характерни особености на подхода на авторката към поставените въ проси, както и някои спорни страни в тях ното третиране. В своята рецензия проф. Е. Каранфилов оцени правилната идейно-естетическа насоченост на труда, проличала още в първа глава „Теоретично-методологични проблеми при изследване творческия процес у писателя", която сочи смело и плодотворно навлизане в една слабо изследвана от литературознанието област - психология на литературното творчество. Той изтъкна правилната постановка и сравнително пъл ното третиране на основни въпроси на Вапцаровото творчество - оформяне на творческата личност във връзка с конкретни обществено-политически живот в края на 20-те и 30-те год.; литературни влияния и сходства (Радевски и Вапцаров, Смирненски и Вапцаров, Яворов и Вапцаров, Горки, Маяковски и Вапцаров). Особен интерес според рецензента представлява въпросът за фолклора и торчеството на Вапцаров, разгледан в труда детайлно. От една страна, Радонова изследва народното творчество по отношение на идейност, образна система, език и т. н., а, от друга - подчертава доминиращата богата творческа индивидуалност на поета. Рецензентът оцени високо главата „Художествено-естетически въз гледи на Вапцаров" - доказателство за научна осведоменост. Особено ценен е богатият документален материал, който ав торката привлича, за да направи своите наблюдения върху развитието на творче ския процес у поета - от прякото съзер цаване на действителността и зараждане на идеята до нейното конкретно реализиране в стихове. Интересни са нейните на блюдения над различни редакции на отделни стихотворения, които дават основа за изводи и обобщения върху особености на творческия процес у Вапцаров. Отбелязвайки Някои отделни неточности и пропуски, неизбежни за един кандидатски труд, Е. Каранфилов в заключение отново подчерта труд ната задача, която авторката си епоставила, навлизането и в малко изследвани области привличането на богат архивен и документа лен материал. Вторият рецензент проф. Георги Димов изтъкна оригиналния характер на труда, който се занимава със слабо разработените проблеми на творческия процес, приложени върху едно голямо явление в българската и световната литература - Вапцаров: „Макар трудът да е онасловен „Творческият процес у Вапцаров", по същество той пред ставя едно сравнително цялостно монографично изследване за поета-революционер, разбира се, с определена насоченост и акценти на отделните части с оглед на основната изследователска задача." Рецензентът подчерта широката изходна теоре тико-естетическа и историко-литературна база на изследването. Постоянният стре меж на дисертантката да привлече разнородни извори, сродяващи със социалноисторическата, житейски-битовата, ду ховната и природната среда на Вапцаров, има като резултат своеобразния жанр на труда, ... чиято научна значимост се определя най-вече от обилната и разнооб разието на използувания документален материал, анализиран с вещина, с усет за значителното и случайното, както и от обсега на подхванатите въпроси, от методологи ческите позиции, от които те се освет лявата. Опитът на Радонова да открие известни общи закономерности в творческия процес и да ги приложи върху конкретен литературен материале извършен от правилни марксически позиции - търси се връзката между субективни психологи чески моменти на съзерцание, наблюдение и т. н. и мирогледа, революционната дей ност, емоционалната нагласа на твореца. В заключение Г. Димов оцени труда на Радоновакато принос във вапцароведението.

На 7 дек. 1977 г. на заседание на Научния съвет на Единния център за език и литература се състоя публична защита на дисертацията на тема „Естетически прелом в българската поезия през 20-те години" от проф. Розалия Ликова за получаване научната степен доктор на филологическите науки". В своята дисертация проф. Розалия Ликова изследва в сравнителен план промените в европейската и българската поезия през 20-те години на нашия век. Дисертационният труд се състои от две главни части - първата представлява теоретическо обобщение на развойните насоки на поезията през разглеждания период, а втората е съставена от студии върху творчеството на Смирненски, Гео Милев, Фурнаджиев, Разцветников, Багряна и Атанас Далчев. Първата, теоретическата част е разделена на три глави: „Художествен и естетически генезис", "За някои национални особености в търсенето на нови художествени пътища" и Художествени и естетически насоки на българската поезия през 20-те години". В тази част от дисертационния труд се анализират в сравнително-типологически аспект основните насоки на литературния развой. Върху обширен изследователски терене 166 проследено взаимодействието на различните Модернистични направления, дошли с желанието да заменят господствуващия дотогава в повечето литератури символизъм. Успоредно с иманентно-развойните закономерности проф. Ликова изследва революционните промени в действителността, чийто отзвук е естетическият прелом в поезията от 20-те години. В тази част от дисертацията българската поезия е разгледана като органична съставка в развитието на европейската литература. Във втората част, съставена от шест самостоятелни студии, проф. Розалия Ликова разглежда обстойно творчеството на найярките индивидуалности в българската поезия от този период, изследвайки конкретното осъществяване на общите развойни закономерности. След прочитането на автореферата от проф. Розалия Ликова бе дадена думата на рецензентите. В своята рецензия акад. Емил Георгиев отбеляза приносните качества на труда, до голяма степен постигнатия стремеж да се разглежда българската литература в контекста на европейския литературен процес исе спря и на някои спорни или неубедителни моменти в дисертацията. Проф. Кръстьо Горанов в своята рецензия отбеляза като най-съществен принос всестранността и обхватността на труда както по отношение на разглежданата проблематика, така и с оглед на огромния фактически материал, обхванат от дисертацията. Наред с това той изказа и пожеланието по-стриктно да се разграничат двете линии (според Лениновото определение) в националната култура, а в конкретния случай - литература. В рецензията си доц. Елка Константинова също отбеляза безспорно приносния характер на труда, неговата задълбоченост и аналитичност, съчетани с мащабно концептуално мислене, което е позволило на авторката да види развойните процеси в българската поезия като част от общоевропейското литературно развитие. Заедно с това тя изказа и някои възражения по отделни постановки от дисертацията; например според нея постиженията на символизма в нашата литература са в известна степен подценени, като е акцентирано главно върху онези негови страни, предизвикали антисимволистическата насоченост на следващите го литературни направления.

На 9 май 1979 г. се състоя публична за щита на дисертацията на Людмила Крумова Григорова на тема „Проблеми на твореца и творчеството в западноевропейските литератури ХІХ-ХХ в.". На защитата присъствуваха членовете на специализирания научен съвет по литературознание, научни сътрудници, специалисти, писатели, граждани. Рецензенти на дисертационния труд бяха проф. Ефрем Каранфилов и проф. д-р Кръ стьо Горанов. Те се спряха на структурата на труда, изложиха приносните моменти в него и подчертаха, че дисертацията като цяло е едно положително явление за нашата научна литература, което дава основание на Люд мила Григорова да бъде присъдена научна степен „Кандидат на филологическите науки". Още в уводните си думи проф. Ефрем Каранфилов подчерта, че Людмила Григорова показва задълбочено познание на фактите и разбиране на разработваната пробле матика. Той се спря последователно на отделните части, като композиционна структу ра на дисертацията. Трудът се състои от встъпителна глава и две отделни части. С встъпителната част се очертава основната проблематика на темата. Дисертантката се спира на „Бунтът на романтиците“: конфликтът творец - общество в затворена система". В първата част, озаглавена „Елитарността на концепцията „изкуство за изкуството" и модификациите на темата у пред ставителите на модернизма“, се разглежда парнасизмът като реакция на романтизма, и символизмът като реакция на парнасизма, и завършва с анализ на естетическите концепции на Оскар Уайлд. Проф. Каранфилов подчерта, че е проследено създаването и развитието на школата на парнасизма и връз ката и с някои проблеми на съвременността. По-нататък, спирайки се на символизма, „ав торката с основание не разглежда тези школи, догматично противопоставени една на дру га, без преходи и преливания, а се стреми да подходи към отделните автори и произведе ния конкретно“. Например, спирайки се на Бодлер, тя успява да обясни някои от основ ните си тези. Разгледани са и възгледите на символисти като Рембо, Верлен, и др., както и специфичните особености на немския и австрийския символизъм. Спирайки се на романа „Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, авторката се е насочила към двата характерни контрапункта в творбата. изкуство - действителност и морал - красота, разкривайки и житейската трагедия на самия писател.