Резюме
На 17 април 1975 г. в Института за литература се състоя публичната защита на дисертацията на Мария Радонова на тема „Творческият процес у Вапцаров". На защитата присъствуваха научни сътрудници от института, преподаватели от СДУ „Климент Охридски" и много граждани. Рецензенти на дисертационния труд бяха проф. Ефрем Каранфилов и проф. Георги Димов. Техните рецензии обстойно разкриха проблематиката на труда, подчер таха приносните моменти в него, отбелязаха редица характерни особености на подхода на авторката към поставените въ проси, както и някои спорни страни в тях ното третиране. В своята рецензия проф. Е. Каранфилов оцени правилната идейно-естетическа насоченост на труда, проличала още в първа глава „Теоретично-методологични проблеми при изследване творческия процес у писателя", която сочи смело и плодотворно навлизане в една слабо изследвана от литературознанието област - психология на литературното творчество. Той изтъкна правилната постановка и сравнително пъл ното третиране на основни въпроси на Вапцаровото творчество - оформяне на творческата личност във връзка с конкретни обществено-политически живот в края на 20-те и 30-те год.; литературни влияния и сходства (Радевски и Вапцаров, Смирненски и Вапцаров, Яворов и Вапцаров, Горки, Маяковски и Вапцаров). Особен интерес според рецензента представлява въпросът за фолклора и торчеството на Вапцаров, разгледан в труда детайлно. От една страна, Радонова изследва народното творчество по отношение на идейност, образна система, език и т. н., а, от друга - подчертава доминиращата богата творческа индивидуалност на поета. Рецензентът оцени високо главата „Художествено-естетически въз гледи на Вапцаров" - доказателство за научна осведоменост. Особено ценен е богатият документален материал, който ав торката привлича, за да направи своите наблюдения върху развитието на творче ския процес у поета - от прякото съзер цаване на действителността и зараждане на идеята до нейното конкретно реализиране в стихове. Интересни са нейните на блюдения над различни редакции на отделни стихотворения, които дават основа за изводи и обобщения върху особености на творческия процес у Вапцаров. Отбелязвайки Някои отделни неточности и пропуски, неизбежни за един кандидатски труд, Е. Каранфилов в заключение отново подчерта труд ната задача, която авторката си епоставила, навлизането и в малко изследвани области привличането на богат архивен и документа лен материал. Вторият рецензент проф. Георги Димов изтъкна оригиналния характер на труда, който се занимава със слабо разработените проблеми на творческия процес, приложени върху едно голямо явление в българската и световната литература - Вапцаров: „Макар трудът да е онасловен „Творческият процес у Вапцаров", по същество той пред ставя едно сравнително цялостно монографично изследване за поета-революционер, разбира се, с определена насоченост и акценти на отделните части с оглед на основната изследователска задача." Рецензентът подчерта широката изходна теоре тико-естетическа и историко-литературна база на изследването. Постоянният стре меж на дисертантката да привлече разнородни извори, сродяващи със социалноисторическата, житейски-битовата, ду ховната и природната среда на Вапцаров, има като резултат своеобразния жанр на труда, ... чиято научна значимост се определя най-вече от обилната и разнооб разието на използувания документален материал, анализиран с вещина, с усет за значителното и случайното, както и от обсега на подхванатите въпроси, от методологи ческите позиции, от които те се освет лявата. Опитът на Радонова да открие известни общи закономерности в творческия процес и да ги приложи върху конкретен литературен материале извършен от правилни марксически позиции - търси се връзката между субективни психологи чески моменти на съзерцание, наблюдение и т. н. и мирогледа, революционната дей ност, емоционалната нагласа на твореца. В заключение Г. Димов оцени труда на Радоновакато принос във вапцароведението.