фолклора

Съветската фолклористика натрупа богат изследователски материал. Необятната земя на победилия Октомври разкри интересни страни от духовната култура на ред народ ности и племена, които хвърлиха нова свет лина върху народното поетично творчество. Излезлите многобройни трудове с фолклорни материали и монографични изследвания улесниха твърде теоретичните проучвания на съветските учени, обогатиха техните познания и представи за произхода, характера и същността на фолклора. В последно време се появиха и няколко работи върху естетиката на фолклора.

Първите ръководства по словесност се появяват у нас през 70-те години на деветнадесе тото столетие - през 1871 г. излиза „Наука за песнотворство и стихотворство" на П. В. Оджаков, през 1873 г. „Елементарна словесност в два курса" на Т. Шишков, през 1874 г. Ръковод. ство за словесност" на Д. Войников. Оценката, която получават от литературната критика, е твърде строга. Каравелов иронизира Оджаков за амбициите му да „пише история на българ ското песнотворство", упреква Шишков, че превежда „Хорските боклуци", осъжда язвително Ръководство за словесност" на Войников. Сурови са присъдите и на Ботева, Поповича, В. Палаузов, В. Друмев. Наистина появяват се и благоприятни отзиви за ръководството на Войников, изказани твърде некомпетентно, те остават без значение в наложилата се неласкава оценка за този труд. Високите принципни изисквания на Каравелов, Ботев, Друмев към дейците на литературата и културата се проявяват и при оценката на трите ръководства. И досега нямаме изслед ване, което да посочи недостатъците иценните моменти в тези учебни помагала, да установи източниците, от които са се ползували техните автори или съставители, да изясни как те са компилирали и превеждали, както и отношението, което проявяват към възрожденските книжов ници, към литературните факти и т.н. В случая ще разгледаме само един от тези въпроси доколко и как П. Оджаков, Т. Шишков и Д. Войников поставят проблемите на фолклора в сво ите ръководства. Така ще се добие по-цялостна представа за облика на тези ръководства, за стойността и значението им. В труда си „Български фолклор" П. Динеков справедливо отбелязва, че когато се проследява историята на възрожденската фолклористика, е необходимо да се има пред вид как проблемите на фолклора са застъпени и осветлени в първите български ръковод ства по словесност.

Фолклористиката енаука, зародила се и развила се в епохата на буржоазната култура, епоха на такава диференциация на духовното производство, която се отрази силно и на художествената култура. В това отношение М. Арнаудов с присъщото му чувство за общия развой на културното творчество пише след ното: „Ако на едно или друго основание XIX в. се нарича век на техниката, век на биологията, век на електрохимията, век на филологията, век на историята и т. н., все тъй право би било да се изтъкне като негова голяма придобивка офор мяването и грамадният ръст на знанието ни за народа, за народната душа и народното творчество, и да говорим за век на фолклористиката. Пак той, представяйки с лекота и естественост историята на фолклористиката като наука, ще отбележи по-нататък: „Първият освежителен лъх дойде от Англия с новопробудената любов към народната песен. Когато в 1744 г. умира А. Поп, тутакси губи ореола си цялата изкуствена, дворцова и подражателна поезия, за да се оживи вкусът за Шекспир и за старите шотландски балади, издадени в 1724 г. от Allan Ramsay (Collection of Scots Songs). Фолклорът в интереса на предромантиците и на техните следовници е развитие на интереса им към новото изкуство. Казано по-общо, но достатъчно точно, фолклористиката се поражда в контекста на развитието на буржоазната наука и изкуство, когато се осъзнават противоречията на новата култура и по-нататък, когато се осъзнава разрушаването на относително цялостния характер на културния процес.

Новата книга на Петър Динеков, Между фолклора и литературата“ предизвиква към размисъл всеки специалист и всеки читател, който се вълнува от богатата и драматична съдба на многовековната българска литература. Започнала своя възход с бляскавото дело на първоучителите Кирил и Методий, познала периоди на разцвет, оказала могъщи влияния върху други славянски и неславянски народи, българската литература минава през изпитания, на каквито други литератури може би не биха издържали. И през цялото време на възход и погроми тя се намира в сложни, често пъти изключително благотворни връзки с фолклора. Взаимоотношенията между фолклор и литература са едни от най-трудните за изследване проблеми на българската литература и проучванията, посветени на тази тема, са малко. През последните години обаче се поя виха две особено ценни книги: „Увод в южнославянския реализъм" (второ издание под заглавие „От фолклор към литература") на Боян Ничев и разглежданата книга на Петър Динеков. Работата на Боян Ничев вече получи своята висока оценка, затова предмет на моята рецензия ще бъде книгата на П. Динеков. Откъдето и да започнем да разглеждаме сборника със статии „Между фолклора и литературата“, не можем да не изтъкнем на първо място изключителната ерудираност на П. Динеков по разглежданите въпроси. Той е от малкото български литературоведи, които познават еднакво добре както старата, така и новата и съвременната българска литература. Заедно с това той е един от най-известните наши фолклористи. Подобно стечение на бла гоприятни фактори се среща рядко в науката. Акад. Динеков не си е поставил за цел монографично изследване на разглежданите въпроси. В своите статии той е засегнал различни аспекти на взаимоотношенията между литература и фолклор. Въпреки това в крайна сметка се получава едно почти цялостно разглеждане на тези взаимоотношения. Още в първата статия „Фолклорът в историческата съдба на българския народ" Динеков разглежда средишното място, което заема фолклорът в духовния живот на българина през вековете. На базата на наблюдения авторът проследява ролята на фолклора като огледало на историческото минало на народа, влиянието на фолклора върху народното съзнание и функцията на фолк лора в развитието на българската култура, за да заключи: „Хилядолетната функция на фолклора като култура на народните маси има важно значение в историческото развитие на българския народ." Тук заслужават внимание както мислите на учения за ролята на фолклорната естетическа система до наши дни, така и мислите за влиянието на фолклора от средата на XIX в. като един от най-важните фактори при развитието на новата българска литература. Извеждайки ред ценни изводи, авторът същевременно поставя и нови проблеми за разглеждане, като например социологическите проблеми на фолклора, които тепърва подлежат на изследване.