словесност

Първите ръководства по словесност се появяват у нас през 70-те години на деветнадесе тото столетие - през 1871 г. излиза „Наука за песнотворство и стихотворство" на П. В. Оджаков, през 1873 г. „Елементарна словесност в два курса" на Т. Шишков, през 1874 г. Ръковод. ство за словесност" на Д. Войников. Оценката, която получават от литературната критика, е твърде строга. Каравелов иронизира Оджаков за амбициите му да „пише история на българ ското песнотворство", упреква Шишков, че превежда „Хорските боклуци", осъжда язвително Ръководство за словесност" на Войников. Сурови са присъдите и на Ботева, Поповича, В. Палаузов, В. Друмев. Наистина появяват се и благоприятни отзиви за ръководството на Войников, изказани твърде некомпетентно, те остават без значение в наложилата се неласкава оценка за този труд. Високите принципни изисквания на Каравелов, Ботев, Друмев към дейците на литературата и културата се проявяват и при оценката на трите ръководства. И досега нямаме изслед ване, което да посочи недостатъците иценните моменти в тези учебни помагала, да установи източниците, от които са се ползували техните автори или съставители, да изясни как те са компилирали и превеждали, както и отношението, което проявяват към възрожденските книжов ници, към литературните факти и т.н. В случая ще разгледаме само един от тези въпроси доколко и как П. Оджаков, Т. Шишков и Д. Войников поставят проблемите на фолклора в сво ите ръководства. Така ще се добие по-цялостна представа за облика на тези ръководства, за стойността и значението им. В труда си „Български фолклор" П. Динеков справедливо отбелязва, че когато се проследява историята на възрожденската фолклористика, е необходимо да се има пред вид как проблемите на фолклора са застъпени и осветлени в първите български ръковод ства по словесност.

The first part of the article is a short summary of the factors that formed attitude of Bulgarian national revival people towards the Jewry. During the Revival as it was during the whole Ottoman period the negativism towards them prevailed. Thou it had its deep ground in the very Christian religion tradition, that negativism was featured by real social-economic and political motivation also - the Bulgarians were antagonized from the more privileged statute the Jewry enjoyed in the Ottoman state, from the non-agrarian “parasitic” occupation of the Jewish population, from its underlined loyalty to the sultan’s power, etc. The negativism towards Jewry was also fed with the active “import” of anti-Semitism from neighbour Orthodox countries and Russia. And at the same time for Bulgarians the 19th century was an epoch of acquiring the contemporary bourgeois values and breaking the medieval religious attitudes. That process was stimulated by the reform acts during the Tanzima period, which founded certain favourable legislation and institutional atmosphere for gradual transition of Bulgarians and Jewry from the stage of “parallel co-existing” to that of adequate, unembarrassed from religious and ethnic prejudice communication. The second part of the article systematizes and analyzes the basic motives and plots concerning the Jewish item, and its performance on the pages of our pre-Liberation literature (press, fiction, religious literature, private letters, etc.) A clear tendency of gradual overcoming of the inherited from the past anti-Jewish stereotypes can be stated. But even having in mind that during the Revival epoch the negative approaches towards the Jewry more and more function like prints, the author nevertheless concludes that taken as a whole the Jewry image in the Bulgarian Revival literature is too close to that of the evangelic archetype for the “wicked Jew”.