действителността

„За нас, испанските писатели, има само един вид бягство - бягство в действител ността." Цитатът е заимствуван от книгата на младия испански романист Хуан Гойтисоло „Проблеми на романа". Въпреки че във формално отношение тази мисъл съдържа парадокс, едно обстойно разглеждане на съвременната испанска литература показва, че „бяг ството в действителността“ е нейна определяща насока. И понеже тази тенденция е найярко изразена в прозата: белетристика и драматургия, предмет на настоящата статия ще бъде новият испански роман. Испанският роман през последните десет години - това е достатъчно да уточни понятието нов. Що се отнася до „испански“, трябва още в самото начало да се отбележи, че никой не е в състояние чрез цензура и забрани да изключи от испанската литература писателите-емигранти, които творят в Париж, Мексико или на друго място. Те са испански писатели като всички останали, да не добавяме: може би повече от всички. Техните творби, издавани в чужбина на испански или други езици, формират заедно с онова, което се издава в Испания, облика на съвременната испанска литература.

The first part of the article is a short summary of the factors that formed attitude of Bulgarian national revival people towards the Jewry. During the Revival as it was during the whole Ottoman period the negativism towards them prevailed. Thou it had its deep ground in the very Christian religion tradition, that negativism was featured by real social-economic and political motivation also - the Bulgarians were antagonized from the more privileged statute the Jewry enjoyed in the Ottoman state, from the non-agrarian “parasitic” occupation of the Jewish population, from its underlined loyalty to the sultan’s power, etc. The negativism towards Jewry was also fed with the active “import” of anti-Semitism from neighbour Orthodox countries and Russia. And at the same time for Bulgarians the 19th century was an epoch of acquiring the contemporary bourgeois values and breaking the medieval religious attitudes. That process was stimulated by the reform acts during the Tanzima period, which founded certain favourable legislation and institutional atmosphere for gradual transition of Bulgarians and Jewry from the stage of “parallel co-existing” to that of adequate, unembarrassed from religious and ethnic prejudice communication. The second part of the article systematizes and analyzes the basic motives and plots concerning the Jewish item, and its performance on the pages of our pre-Liberation literature (press, fiction, religious literature, private letters, etc.) A clear tendency of gradual overcoming of the inherited from the past anti-Jewish stereotypes can be stated. But even having in mind that during the Revival epoch the negative approaches towards the Jewry more and more function like prints, the author nevertheless concludes that taken as a whole the Jewry image in the Bulgarian Revival literature is too close to that of the evangelic archetype for the “wicked Jew”.